6 неща, които децата напълно забелязват, без възрастните да го осъзнават

Децата обръщат внимание на повече нещата, отколкото родителите и възрастните, които се грижат за тях, биха могли да си представят.

Децата често са по-наблюдателни, отколкото си мислим.
Не усвояват не само това, което им казваме директно. Те са нащрек как говорим за себе си и другите, какво казваме на околните за тях и как се държим също.

Какви неща улавят децата, които възрастните невинаги осъзнават, че забелязват? Този списък не е предназначен да бъде осъдителен. По-скоро това е напомняне, че всички ние може да внесем малко повече информираност в нашите ежедневни взаимодействия.

1. Как се чувствате към вашия партньор, друг родител или други лица, които се грижат за тях
Може да си помислите, че сте изтънчени, когато въртите очи на казаното от партньора ви или хвърляте мръсен поглед на тъста си. Но децата могат да уловят тези невербални знаци. Те също така са способни да възприемат критики или негативни забележки за другия родител или хората, полагащите грижи за тях, дори когато се опитвате да ги маскирате като шеги или сарказъм.

Децата забелязват тази динамика, така че опитайте всичко възможно да говорите добре за другия родител и хората, които се грижат за детето ви – дори ако са в друга стая. Вероятно все още могат да ви чуят.
Това е важно, независимо от отношенията ви с тези хора, защото помага на детето да се чувства сигурно, уверено и обгрижвано, по-емоционално свързано с хората, които се грижат за него и по-малко тревожно.

2. Как се чувствате спрямо вида на тялото си
Децата са „проницателно наясно" как възрастните говорят за собствените си тела и телата на другите хора. Освен това могат да разчетат езика на тялото ни.
Те могат да засекат фини — и не толкова фини — действия, правейки изводи за телата. Малчуганите научават какво се смята за добро и лошо, желателно и нежелателно.

Те наблюдават начина, по който се гледате в огледалото, и могат да направят изводи от това. Забелязват, ако никога не носите бански костюм покрай басейна, ако изтривате свои снимки или изобщо избягвате да заставате пред камерата.

Възрастните постоянно показват на децата как да гледат на собствените си тела чрез ежедневните си действия. Помислете за това - никое бебе или малко дете не се смущава от корема, бедрата или височината си, докато не чуе коментари или стане свидетел на това, че някой друг е несигурен за това.

3. Какво всъщност цените
Децата забелязват какво всъщност цените въз основа на това, което казвате и правите. Това понякога е различно от това, което казвате, че цените.
Например може да кажете на хлапето си, че спортът всъщност е работа в екип, усвояване на нови умения и добро прекарване на времето с приятелите ви.
Но след това, когато го вземете след мача, първият ви въпрос е „Кой спечели?".

Което предполага, че дори не сте си направили труда да бъдете там по време на спортното събитие.
Вероятно сте казвали на детето си отново и отново колко е важно да бъдете честни, но след това го карате да заблуждава за възрастта си, за да платите по-евтин билет за съоръженията в лунапарка.

Децата учат ценности, като наблюдават вашето поведение и след това правят заключения за това, което смятате за важно.

Независимо от това на какво съзнателно ги учите, вашите деца ще излязат от детството си с ясни възгледи за това, което родителите им наистина ценят, и с добре развита собствена ценностна система. Трябва да артикулираме ценностите си пред себе си и след това пред наследниците си – не само веднъж, а отново и отново, прилагайки тези ценности към ежедневните дилеми, пред които е изправено нашето дете.

4. Вашето самосъчувствие (или липса на такова)
Макар различните деца да имат различен темперамент, способността им да дават и получават благодат и състрадание често отразява възрастните около тях.
Ако детето ви се самообвинява заради грешка в училище, може да го утешите, като го помолите да не го приема толкова тежко. Но ако и вие имате склонност да се справяте с неуспехите по този начин, детето ви е забелязало това.

Хлапетата обръщат внимание на това как възрастните се справят с грешки, с нереалистични очаквания и склонности към перфекционизъм.
Много хора, на които им липсва състрадание към себе си или са строги към себе си, неволно учат децата да бъдат критични и сурови към себе си. Обратно, възрастните, които са нежни със себе си, признават грешките и ги подминават, учат децата на устойчивост и да използват грешките като възможности за учене.

5. Връзката ви с храната
Децата обръщат внимание на хранителните навици на възрастните в живота им, както и на начина, по който говорят за храната. Родителите и другите лица, които се грижат за тях, пряко влияят на избора на храна, който децата правят, и на вярванията, които развиват относно храните.

Невинни коментари като „Тези са вредни" около чиния с бисквитки, етикетиране на храни като „добри" или „лоши", пропускане на хранене или изразяване на вина за храненето се наблюдават и интернализират от децата.
С течение на времето подобни коментари и поведение оформят връзката на малчугана с храната, което потенциално води до нездравословни хранителни навици или нагласи.

Изследванията показват, че децата са склонни да ядат същите храни, които консумират родителите им. Чрез моделиране на балансиран и положителен подход към храната, възрастните могат да помогнат на децата да развият здравословни хранителни навици и здравословна връзка с храната.

6. Как говорите за детето си на други възрастни
Да приемем, че детето ви току-що е претърпяло епичен емоционален срив в детския магазин. Когато се приберете вкъщи, разказвате на партньора си какво току-що се е случило под формата на саркастични коментари за „удивителната сутрин, която двамата току-що сте имали" или шеги за истеричния инцидент, като си мислите, че това вероятно минава през главата на вашето дете.

То може да не знае какво означава всичко това, но може да разбере факта, че мислите негативно за случилото се, и това може да повлияе негативно на неговото самочувствие и връзка с вас.

Когато говорите с приятел, роднина или друг родител, независимо дали по телефона или лично, за нещо, което се е случило с вашето дете, внимавайте за езика, който използвате.

Говорете за научения урок или как сте решили проблема, вместо да се фокусирате върху грешката или проблема. Преструвайте се, че говорите с детето си, и говорете с партньора си за детето си, както бихте направили с него директно.