Токсичната мъжественост, или защо и алфа мъжкарите също плачат

„Мъжете не плачат", „Не се дръж като женчо", „Бъди твърд". Ако сте мъж, няма как да не сте възпитавани в тези универсални правила още от най-крехка детска възраст. Голяма част от жените, съзнателно или не, също очакват и настояват мъжът до тях да отговаря на мачисткия образец, като приемат за нормален типажа на грубия мъж, който винаги демонстрира надмощие. Тази смятана за естествена представа, обаче, може да е вредна за мъжете.

Свикнали сме да мислим за мъжествеността при всички случаи като за нещо похвално – дори когато нарекат жена „мъжко момиче", трябва да се приема за комплимент. Обратното обаче – мъж женчо, е нещо смешно и срамно. Какъв смисъл влагаме в думата и „мъжественост" и може ли да е прекалена и дори токсична?

Понятието „мъжественост" се отнася до поведението, което се смята за подходящо и приемливо за момчетата и мъжете в дадено общество. Казано накратко, мъжествеността е свързана с очакванията на обществото към индивидите от мъжки пол. В много общества, сред които и нашето, от мъжете се очаква да са силни, активни, агресивни, твърди, хетеросексуални, доминиращи.

„Истинският" мъж трябва да е като скала – здрав, безкомпромисен, без сянка от емоции
Той е огледалната противоположност на жените, които са слаби, чувствителни, пасивни и меки. Тази представа за мъжествеността се възпитава от семейството, налага се медиите, разпространява се от популярната култура – филми, сериали, видеоклипове. Когато обаче се хиперболизира, може да се превърне в проблем.

Какво е токсична мъжественост?
За токсична мъжественост започва да се говори след 2000-а година, но към 2015-а думата се употребява все по-често. Фразата подчертава негативните, хипертрофирани аспекти на мъжкарското поведение, които са нездравословни за момчетата и мъжете и вредни за хората около тях. Токсичната мъжественост се изразява в качества като насилие, емоционална неграмотност, агресия и враждебност към жените, сляпо доминиране, жестоко съревнование, целящо победа с всички средства, без оглед на труповете, които се оставят на път към успеха. Тази версия на мъжествеността е токсична по няколко причини. На първо място, оформя обидно и насилствено отношение към жените. На второ място, токсичната мъжественост е опасна за обществото, ако такъв тип мъже заемат ръководни постове в държавата – може да доведе до застрашаващи, агресивни, непровокирани действия към граждани на собствената страна или към други държави.

И най-важното, този тип мачизъм е вреден за самите мъже – тесните стереотипи ограничават физическото, психическото и емоционалното здраве на мъжете и влошават отношенията им с жени, деца и други мъже.

Всъщност терминът токсична мъжественост се появява доста по-рано – през 80-те години на XX век в рамките на ню ейдж движение, което прави семинари за мъже. Целта на тези семинари е култивиране и съхраняване на позитивните мъжките качества и архетипи (кралят, воинът, дивакът) от токсичните му варианти.

Днес фразата се разпростира по-широко, като е често използвана и в политиката – като примери за токсични мъжкари се дават Доналд Тръмп, Жаир Болсонаро и други. Свързва се с военните престъпления на австралийските войници в Афганистан, бунтовете в Капитолия, с отричането на маските и отказът от спазването на мерки по време на пандемията от COVID-19. Редовно се прилага към герои от попкултурата като плейбоя и любител на водката Дон Дрейпър от „Момчетата от Медисън авеню" или жестокия, потиснат Нейт Джейкъбс от „Еуфория". Токсичната мъжественост се отнася дори към онлайн тролинга – като знак за агресивно, злонамерено поведение в социалните мрежи.

Токсична VS здравословна мъжественост
Терминът токсична мъжественост всъщност може да е вреден – едва ли има човек, на когото му е приятно да мисли, че носи нещо токсично в себе си. Доста по-полезно би било да се обърне внимание на позитивната страна на мъжествеността. Темата е важна, тъй като хипертрофираната мъжественост има отрицателни ефекти върху физическото и психическото здраве на мъжете. Факт е, че мъжете, независимо от произхода си, имат по-ниска средна продължителност на живота и страдат от повече стрес, като причината са именно по-високите очаквания и натискът на обществото и семействата им към тях. Според някои психолози
токсичната мъжественост е главният виновник за по-нездравословният начин на живот на мъжете
които се страхуват да не бъдат възприемани като женствени или слаби и това ги кара да предприемат повече рискове и да отказват профилактични прегледи и медицинска помощ.

Токсичната мъжественост държи мъжете в емоционален затвор, забранявайки им да изразяват чувствата си, и наред с това ги принуждава да поставят високи очаквания към себе си и да живеят в постоянна жестока конкуренция с другите мъжкари. Здравословната мъжественост включва, на първо място осъзнаването, че стереотипите и очакванията на обществото към мъжкия пол не са нещо строго задължително. Тя позволява на мъжете да приемат тяло си, дори ако не е изваяно с напомпани мускули. Признава им правото да изпитват и проявяват чувствата си, да са объркани, да имат нужда от грижи, любов и подкрепа – без да бъдат заклеймявани като женчовци. В здравословната мъжественост гневът не е причина за насилие и малтретиране. Тя означава да бъдеш честен със себе си относно собствените си емоции и желания. И в крайна сметка, здравословната мъжественост е най-прекият път към успеха.