Доскоро следвах обявяваното за златно правило „Не хранете троловете" в социалните мрежи. Прекрачих го, когато видях откровено фалшива новина на Фейсбук стената на мой приятел, която се радваше на огромен брой коментари и споделяния. Със съвсем любезен тон отбелязах, че става дума за фейк. И бях атакувана от армия тролове. Може би просто не съм имала друга работа в този момент, но не се сдържах и започнах да им отговарям. Отначало вежливо, с просветителски намерения към останалата аудитория, малко по-късно леко саркастично, но все в рамките на добрия тон. Така установих, че троловете се разбесняват от учтиви коментари, в които все пак ги идентифицираш.
Обиждаха ме, подиграваха ми се, заплашваха ме, включително и в лични съобщения. Наричаха ме планктон, мижитурка, подлога. Докато се чудех в какъв дивашко-агресивен свят живеем, набързо ги блокирах. Чувствах се като след среща с товарен влак, но не им бях останала длъжна – публично ги бях „нахранила" подобаващо. И вече знаех – троловете най-много се разяряват, когато ги наричаш тролове. Защо тогава да им го спестяваме, докато те тровят виртуалната (а и реалната) среда, в която живеем?
Какво е тролинг
Повечето хора свързват произхода на думата трол със значението й на норвежки и шведски, което означава магьосник, чудовище, свръхестествено същество, демон. В скандиавската митология и фолклор от 16 в. те са гигантски създания, грозни и злонамерени, които се движат непохватно. По-късно, през 19 в,. селяните в Швеция и Дания си представят троловете като джуджета и дяволчета, за които се предполага, че живеят в пещери или под мостове. Томас Кийли в своята „Приказна митология" от 1850 г. отбелязва, че те могат да са услужливи и да поддържат приятелски отношения с хората, но имат неприятна склонност към кражби – при това не само на храна, но и на жени и деца.
Още едно значение на думата тролинг го описва като метод на риболов от лодка, при който стръвта се поставя на въдица, а риболовецът бавно движи лодката, чакайки рибата да клъвне на куката.
Интернет тролингът има общо и с двете значения.
Троловете в онлайн пространството са наглед безобидни, но всъщност зловредни същества, които публикуват провокативни коментари в мрежата, чакайки жертвата да се закачи на въдицата им. Тролът пуска обидни съобщения, тормози, критикува, атакува чрез провокативно пренебрежение или подигравки. И най-вредното – тролът разпространява фалшиви новини и дезинформация, като по този начин се опитва да наклони общественото мнение в определена посока. Така, без да хвърлят бомби или да стрелят, троловете ни въвличат в хибридна война и ни правят жертви на манипулация.
Истинските тролове рядко действат на своя глава и само за чест и слава. Тролингът е професия, в която срещу (често скромно) заплащане човек публикува фейкове и броди из социалните мрежи и форумите, за да всява раздори и хаос. Така наречените фабрики (или ферми) за тролове са организирани групи от онлайн вредители, които се включват в дебати по важни обществени теми с цел да ги разпалят. Троловете често не говорят открито по политически въпроси, а се фокусират върху възпаляването на емоциите около горещи теми, след което противопоставят хората едни на други. Тактиката им е добре познатото „разделяй и владей". Троловете не си измислят теми – те откриват напрежения, които съществуват в социалните медии и ги раздухват неимоверно, създавайки хаос, недоверие в институциите и вражди между обикновените хора. Фалшивите новини са чудесен и идеално работещ метод за привличане на вниманието. Кажете на хората нещо, което ги плаши, разгневява или възмущава – и те ще го коментират и споделят, без много-много да се замислят за достоверността. След това остава само да подклаждате негативните емоции и целта e постигната. Бързо, лесно и евтино.
Защо кълвем на кукичката на фалшивите новини
Краткият отговор е – кълвем, защото все повече губим способността си да се отнасяме грамотно към информацията. В океана от новини и забързаното всекидневие ни се струва излишен лукс да проверяваме и да търсим истината. И пресяваме информацията не рационално, а емоционално. Именно от това се възползват троловете.
Социалните мрежи днес са свръхпопулярни и, наред с това, необятни. Facebook има 2,23 милиарда активни потребители месечно, Twitter – 335 милиона. Хората проверяват своя News Feed по-често, отколкото четат новините от журналистически източници. И това е проблем. Във Facebook, например, предпочитания на потребителите и таргетирането на съдържание често създават така наречените „ехо камери" – пребиваваме в пространство от съмишленици и се абстрахираме от другите. Още един популярен термин - „филтриращи балони", означава ситуацията, в която потребителите в социалните мрежи рядко или никога виждат позиции, които противоречат на техните собствени. Така, докато живеем в епохата на неограничен достъп до информация, се оказваме затворени в собствените си предразсъдъци.
В социалните мрежи е съвсем лесно да „разприятелиш" тези, които мислят по различен от теб начин. Алгоритмите действат така, че ни показват съдържание, което искаме да видим и което подсилва собствените ни възгледи. Това обаче е пътят, по който информацията се превръща в оръжие, което променя общественото мнение и сее хаос. Армиите от фалшиви тролски профили, заедно с ботовете – специализирани компютърни програми, които могат автономно да публикуват съобщения – създават и разпространяват фалшиви новини със скоростта на светлината.
Механизмът е прост – троловете (срещу заплащане) създават дезинформация, а след това ботовете я разпръскват в милиони посоки. А ние, понеже виждаме тези новини в собственото си „сигурно" пространство от съмишленици в социалните мрежи, ги приемаме на доверие. И някак си неусетно се разделяме на враждуващи, мразещи се лагери „за" и „против", като темата е без значение – ваксини, бежанци, консумация на месо и какво ли още не.
Екипите от тролове и ботове могат бързо да разпространяват фалшиви съобщения, създавайки усещането, че дадена тема е актуална и важна, докато всъщност тя просто се публикува от компютри. Това е идеален метод както за отклоняване от важните за обществото теми, така и за насаждане на заблуди, вражда и омраза сред хората.
Как да ги „хванете"
Наясно сте, че фалшивите новини са проблем, но вие стоите встрани от тези неща. Използвате социалните мрежи, за да „харесвате" снимките на приятели, да сложите „сърце" на кадър с котка, да споделите меме или мъдра мисъл. Често обаче, покрай безобидното скролване, ставаме мишена и дори проводник на фалшиви новини. В света, в който живеем, никой не може да е 100% сигурен, че информацията, която достига до него, е вярна и надеждна. Фалшивите новини, създавани и разпространявани от троловете, често изглеждат абсурдни – и въпреки това понякога ги запомняме и споделяме. Причината е, че те въздействат на емоциите ни – вбесяват ни, плашат ни, гневят ни.
Троловете подклаждат собствените ни предразсъдъци, за да ги изострят и да ни накарат да влезем във вражда с другите, които не мислят като нас.
Започнете битката, като приемете, че не всички новини, които виждате в нюз фийда си, са верни. Погледнете източника – дали е уважавана медия, или пълен с правописни грешки сайт? Спукайте собствения си балон – започнете да преглеждате медии, които не отговарят на представите ви за света. Не е нужно да променяте възгледите си, просто разширете кръгозора – освен всичко, това е и добър начин да заблудите алгоритмите в социалните мрежи. Не приемайте, че снимките и видеата са гаранция за достоверност. Една от тревожните нови тенденции са фейк видеата – използването на изкуствен интелект за поставяне на хората в ситуации, в които никога не са били и вкарване на думи в устата им, които никога не са изричали.
Най-лесният начин да хванете троловете и фалшивите новини е да си дадете сметка дали се опитват да въздействат на емоциите ви – ако ви карат да се страхувате или възпаляват гнева ви, отваряйте си добре очите и ушите. И ако разпознаете трол в мрежата, кажете му го публично, без да се ядосвате – това е начин да го обезвредите.
Коментари (0)
Вашият коментар