Тя е домакиня и готви традиционно, а той е експерт с авторско право върху рецепти и техники
Кои са първите трима шеф готвачи, за които се сещате? Обзалагам се, че в ума ви веднага изскачат мъжки имена. Защо в кухнята, която традиционно се смята за „женско" място, звездите са мъже?
Ако се съмнявате, че това е така, ето малко суха статистика. В САЩ 78,4% от готвачите и главните готвачи са мъже въпреки факта, че от 2009 г. в кулинарните училища влизат жени и мъже в почти равно съотношение. Жените, които успяват да влязат в професионалните кухни, обикновено печелят много по-малко (28 300 долара годишно срещу 34 500 долара на мъж) и от 25-те най-добре платени готвачи в Америка само трима – Рейчъл Рей, Пола Дийн и Ина Гартен – са жени. В Европа положението е подобно – в Нидерландия например само 10% от професионалните готвачи са жени. В Обединеното кралство процентът е 18,5.
От 172 британски ресторанта
със звезди „Мишлен" само 10 имат жени,
главни готвачи
През 2013 г. изданието на Time „Богове на храната" например не включва нито една жена готвач в основния си списък.
Готварските предавания за жени обикновено се фокусират върху домашната кухня, от Giada at Home до Barefoot Contessa на Ина Гартен. В истински звездните кулинарни формати мъжете са в главната роля. В MasterChef, Iron Chef и Cupcake Wars, популярни състезателни предавания с ротационни съдии и състезатели, водещите винаги са мъже.
Историци и философи на храненето обясняват защо това на пръв поглед противоречие (кухнята е женско място, но звездните готвачи са мъже) е напълно закономерно. Българският философ Райчо Пожарлиев твърди, че тази логика следва още от взаимоотношенията в античността, когато жената се свързва с природата, а за мъжете съответно са отредено публичното пространство и политиката. Затова
пребиваването в дома,
където се изявяват жените,
се смята за по-ниска форма
на съществуване
и се тълкува като форма на несвобода.
Френската революция е важен период и по отношение на кулинарията – тогава се появяват ресторанти и кафенета, а готвенето излиза от дома и се превръща в професия, изискваща знания и умения. На готвачката домакиня, свързвана с миналото, се противопоставя модерната фигура на готвача експерт от заведенията за хранене, където той е свободен да експериментира.
Оформя се представата за два вида кухня: домашната – обикновена, непретенциозна, традиционна, селска, женска; и професионалната – експертна, професионална, градска, мъжка. Модерният готвач е експерт, притежаващ солидни знания и владеещ авторското право над своите рецепти и техники на готвене. Уменията му изпъкват най-добре в състезание с конкурентите му. На домашните рецепти, преписани на ръка от поколения жени, готвещи питателни ястия за децата, се противопоставят публикуваните готварски книги на шеф готвачите. Настъпва ясно разграничение между експертното и домашното кулинарно изкуство – женското готвене е за вкъщи и не се отличава с особено творчество и изящност, а мъжкото е публично, насочено към елита. Появява се и се налага представата за готвача мъж, който е носител на качество и добър вкус. Така „истински" професионалното готвене става мъжка територия. И започва да се свързва с качества като твърдост, упоритост, състезателен дух, понякога даже грубост и безпардонност – които се смятат за проява на творчество и ексцентричност от мъжете готвачи. Някои дори намират физически основания – жените са по-слаби (не могат да вдигат тежки тенджери и тигани) и по-емоционални, което ги прави неподходящи за кухнята на изискан ресторант.
В истински звездните кулинарни формати мъжете са в главната роля
Гордън Рамзи се учи от майка си в кухнята, докато мечтае за футболна кариера
Днес най-известният мачо шеф готвач е Гордън Рамзи, който въпреки скандалното си поведение става истинска кулинарна звезда, благодарение на предаванията MasterChef, Hell's Kitchen, „Кошмари в кухнята". Известен е с любовта си към футбола. Рамзи е водещ на редица телевизионни кулинарни шоута, гледани от милиони зрители всяка седмица, ресторантьор, собственик на десетки заведения за хранене по цял свят и носител на седем звезди „Мишлен". Женен е, с пет деца и е известен със скандалите, в които се забърква постоянно.
Личността на Рамзи е изтъкана от противоречия. Хората, работещи с него, го описват като перфекционист с куп недостатъци – скандалджия, който псува през цялото време, но и абсолютно безстрашен. Израства в бедно семейство в Шотландия, в което баща му често го малтретира. Учи се да готви от майка си, докато мечтае за футболна кариера. Мечтите му да стане известен футболист обаче пропадат заради контузия. Готвенето е неговият път за бягство. И с присъщата си упоритост си проправя пътя към звездните кухни.
Заради огнения си темперамент и хулиганско поведение често има проблеми със закона – арестуван е след шофиране в нетрезво състояние, обвиняван е във физическо насилие. Рамзи е известен с грубия си, арогантен стил. Изглежда нервен, говори бързо, има отсечени движения, ръкомаха, създава усещане за бързане, състезание. Речникът му е мачистки, използва думи като „приключение", „увереност", „опасност". Често сравнява готвенето с дейности, свързвани с мъжествеността или със сексуалността. Рядко предлага вегетариански рецепти и дори често се изказва пренебрежително и подигравателно за вегетарианците и веганите. Периодично е обвиняван в сексизъм, мизогиния, хомофобия, расизъм.
Вегетарианците и веганите са любима негова мишена. В интервю за The Mirror Рамзи се шегува, че ако децата му станат вегетарианци, ще ги сложи на електрическата си ограда. Шегата му не е съвсем смешна, тъй като готвачът открито демонстрира неприязън към хората, които не ядат месо. Така например на въпрос в интервю каква лъжа е казвал напоследък, Рамзи признава, че е сервирал на вегетарианци в ресторанта си супа от артишок, в която всъщност бил сложил пилешки бульон.
В епизод на „Кошмари в кухнята на Рамзи" шеф готвачът предлага на вегетарианец да опита пица, след което му казва, че в нея има шунка, и се подиграва на недоволството му.
Коментарите му за жените са изключително брутални. Така например до един момент Рамзи категорично отказва да наема жени в ресторантите си заради факта, че имат менструация – което по думите му означава, че ще работят едва три седмици в месеца. Наред с това се оплаква, че не може да крещи на бременна жена. Стига още по-далеч в коментарите си, като обяснява, че жените готвачи не притежават сексапил поради естеството на кухненската работа и че той никога не би се оженил за готвачка.
Именно заради имиджа му на сексист и циничен мачо е трудно да повярваме, че Рамзи е единствената кулинарна звезда от мъжки пол, която дава широко поле за изява на жените в своите телевизионни шоута. На практика в кухнята на риалити състезанията, ръководени от Рамзи, жените получават достойно място.
Въпреки факта, че съдиите почти винаги са мъже, жените най-често печелят. От 17 сезона на Hell's Kitchen 11 от победителите са жени. Жени са и пет от първите шест победители в MasterChef. Едната от тях – Кортни Лапреси, говори открито за работата си като стриптийзьорка и не е осъдена за това. Сред другите победителки са сляпа азиатско-американска жена (Christine Ha) и латиноамериканска самотна майка, Клаудия Сандовал, която впоследствие става съдия в Masterchef Latino. Само двама от деветимата победители в MasterChef са бели мъже.
Възможно е промяната в отношението на Рамзи към жените в кухнята да се дължи донякъде на Клеър Смит. През 2002 г. той все пак се отказва от правилото си да не наема жени в собствените си ресторанти. И Клеър става първата жена, която работи в една от неговите кухни. След като става негов главен готвач в Лондон, тя получава три звезди „Мишлен" и признанието за най-добра жена готвач в света. Смит признава колко трудно е било да стигна дотам в интервю от 2007 г., казвайки: „Отне ми много време, за да спечеля уважение. Трябваше да работя два пъти повече просто защото съм момиче".
Разбира се, да хвалиш точно Гордън Рамзи, че третира жените като равни, е като да връчиш награда на някого, задето вече не ги пребива. Но тези проблясъци показват, че дори и сред най-грубите представители на шеф готвачите сред мъжете ледът се пропуква.
Коментари (0)
Вашият коментар