В повечето случаи дори не се замисляте за това. Хлапето е малко, то не разбира. Няма как да схване за какво се карат мама и тате, пък и без това караницата не е с фатален изход, никой няма да пострада. В действителност това съвсем не е така. Установено е научно, че дори едногодишни децата реагират емоционално на напрежението в семейството. Може и да не схващат темата на скандала, но го усещат и това им влияе негативно. Разбират също интуитивно кога родителите са стигнали до разрешаване на спора и кога той остава да тлее.
Децата никога не са странични наблюдатели на отношенията между родителите. Те са част от тях, макар и да не се намесват пряко. Възможно е връзка ви да ги изправя емоционално на нокти, да им създава усещане за несигурност, да ги потиска без да има видими прояви за това. Или пък ги има.
Детето предпочита единия родител
Обикновено това е повод за закачки между близките за това дали малчугана обича повече мама или тате. Привързаността на детето към единия родител обаче може да е знак, че този родител има нужда от закрила. Така поне изглеждат нещата в очите на детето, което реагира с поведението си на отношенията между големите. Може да е за кратко, а може „прилепването" за единия да продължи по-дълго. Приемете го като знак, че трябва да изгладите недоразуменията си с половинката.
Моли за внимание
Децата го правят непрекъснато, никога не им стига, искат още и още. Игра, милувки, четене, обикновен разговор, необикновен разговор. Когато нещо у дома не е наред обаче, децата стават особено настоятелни за внимание. Сякаш не искат да им се изплъзне обичайното общуване, което принципно е лесно, приятно и се случва по естествен начин. Недоразуменията между възрастните обаче ги изтощава и променя правилата на играта. До такава степен, че децата се налага да се молят за внимание.
Затваря се в себе си
Съсредоточава се в играта или не прави нищо, мълчи почти през цялото време, не отговаря с охота, когато му се зададе въпрос. Детето се самоизолира от околния свят. Някои реагират на бурните конфликти между родителите по аналогичен начин – избухват, плачат, блъскат предмети. Други обаче намират убежище в тих ъгъл и далеч от врявата. Ако забележите, че детето ви страни от вас и необичайно търси усамотение, може би е време да помислите как да намалите децибелите с любимия и да не натоварвате детето с огорчението от караниците по между ви.
Има проблеми със съня
Вратата на детската е затворена, а лампата не свети. Това съвсем не означава, че мъникът вътре спи. Върти се в леглото вече часове и сън не го лови. Усеща напрежението в дневната без дори да чува за какво са крясъците този път. На сутринта очите са червени, а настроението никакво. Така на следващата сутрин, и на по-следващата. Постепенно детето започва системно да не си доспива и да му личи през целия ден. Не го допускайте, променете тактиката и времето за изглаждане на проблемите с половинката. Очевидно вечерните спорове не водят до нищо добро.
Прави сцени
Точно като вас. Вдига врява, тръшка се, крещи, пищи, плаче, движи се нервно и жестикулира. Сигурно не се замисляте, но това сте вие в разгара на скандала. Детето просто копира модела ви на поведение и използва същите средства за да победи противника. Доста неприятна картинка.
Изкарва си го на другите деца
С причина, а по-често без. Детето е натрупало негативен емоционален заряд от драмите вкъщи и има нужда да го излее навън. Обикновено потърпевши са приятелите в пясъчника, съучениците или съседските хлапета, които гледат с недоумение. Не гледайте и вие неразбиращо. Просто щадете емоциите на детето и не го натоварвайте със своите.
Коментари (0)
Вашият коментар