Как да сложим край на нещастен брак, без да се чувстваме виновни

Много често хората остават в отдавна компрометирани връзки заради различни причини, но най-често от чувството на вина.
Вместо да седнат със законната си половинка и да проведат честна дискусия относно прекратяването на брака си, те остават заклещени в главата си (и нещастния си брак) и се чудят как да се разведат, без да се чувстват виновни.

1. Когато се чувстване виновни за това какво би причинил разводът на децата ви
Първо, жизненоважно е да разберем, че общоприетият „факт", че разводът унищожава децата, е лъжа.
Това, което прави разводът толкова труден за хлапетата, е как родителите им реагират и се справят с него. Ако вие и другият им родител се отнасяте към тях като към пратеници или шпиони, спирате да прекарвате качествено време с тях, защото сте твърде погълнати от живота си, спирате да им показвате любовта, която заслужават, спирате да им давате структурата и сигурността, от които се нуждаят, или говорите зле за другия си родител, децата ви със сигурност ще страдат.

Това не означава, че те страдат заради вашия развод. Това означава, че те страдат поради вашето лошо поведение и ролеви модел. Ако се ангажирате да бъдете най-добрият родител, който може да бъдете, и получите подкрепата, от която се нуждаете, за да преодолеете развода си възможно най-пълно, няма за какво да се чувствате виновни.

2. Когато се чувствате виновни, че сте предали своите духовни или религиозни убеждения
Тази вина обикновено се основава на страх от отмъщение от Господ. На практика във всички религиозни традиции Божеството прощава и учи на любов. Ако това е вярно за вашия религиозен или духовен възглед, тогава сте наясно, че на другите могат и трябва да бъдат простени грешките им.

Вие не сте по-различни от всеки друг човек. Вие правите грешки и може да ви бъде простено, без да е необходимо да продължавате да се чувствате виновни, след като сте поискали прошка. Още по-добре, отделяте време, за да научите уроците от опита си, за да продължите напред в обогатяването на своя духовен и религиозен живот.

Така де, ако Бог може да ви прости, защо вие да не може да простите на себе си?

3. Когато се чувствате виновни, че сте нарушили обещанието си към вашия съпруг
Факт е, че хората растат и се променят с времето. Вие и вашият съпруг сте различни от хората, които са си обещали да живеят заедно до края на живота ви. И има вероятност и двамата да сте пренебрегнали брака си през годините.

Най-доброто нещо, което може да направите сега, е да признаете своята роля в разпадането на вашата връзка и да се извините за това. И тъй като това е най-доброто, което може да направите, няма причина да продължавате да се самобичувате за това, тъй като самобичуването няма да промени нищо.
Това е още една възможност да научите и да промените как ще правите нещата в бъдеще.

4. Когато се чувствате виновни, че сте нарушили обещанието си към себе си
Отново, вие сте се променили през годините, както и вашият съпруг. Винаги сте давали всичко от себе си в ситуацията, в която сте били, и със знанията, които сте имали по това време. Това не означава, че сте били перфектният или идеалният партньор за вашия съпруг и това съвсем в реда на нещата.

Обещанията, които даваме на себе си, са най-доброто, което знаем как да направим в момента, за да ни осигурят възможно най-много радост, възможно най-малко болка и възможно най-стабилно чувство за почтеност. С напредването на зрелостта това, което ни кара да се чувстваме добре в живота си, се променя - понякога драматично.

Понякога единственият начин да запазите личната си неприкосновеност е да нарушите обещание, което сте дали на себе си, когато сте били различен човек, и да оставите вината за нарушаването на това обещание да се разсее.

5. Когато се чувствате виновни за това как вашето семейство и приятели биха могли да реагират (или реагират)
Бъдете това, което сте, и кажете това, което чувствате, защото тези, които имат нещо против, нямат значение, а тези, които имат значение, нямат нищо против. Това чувство е важно да запомните, докато продължавате пътя си към развода.

Хората, които ви обичат, искат най-доброто за вас. Понякога техните очаквания и пристрастия могат да ви попречат. И когато това се случи, те започват усилията си да предизвикат вина у вас. Когато семейството или приятелите се опитват да ви вменят чувство за вина, техните думи и поведение говорят много повече за тях, отколкото за вас. Понякога те се оказват хора, които нямат значение за добруването ви (поне за момента).

Вината е емоционална котва.

Тя може да ви попречи да се грижите за себе си. Изключително трудно е да се отървете, защото се основава на очакванията, които имате към себе си. Очакванията да бъдете невероятен родител на децата си, да бъдете верни на своите духовни и религиозни вярвания и да спазвате обещанията към съпруга, към себе си и семейството и приятелите, които ви обичат и уважават.

Няма нищо лошо по същество в тези очаквания – докато не ги използвате срещу себе си като причина да се чувствате виновни, че дори обмисляте да се разведете, въпреки че знаете, че единственият начин да почувствате истинско щастие е да напуснете брака си.

И ето ви, заклещени между чука и наковалнята, парализирани и неспособни да се освободите от чувството за вина. Но може да продължите напред, да преодолеете чувството си за вина и да постигнете яснотата и спокойствието, за които копнеете. Първата стъпка е да работите върху промяната на мислите си.

Докато продължавате да коригирате мислите си, като си позволявате да събирате и обмисляте повече информация, емоциите ви ще се изместят от вината. След това може да започнете пътешествието си към развода от място на уважение към вашия съпруг – и към себе си – вместо от място на вина, срам и обвинения.

Трябва да промените мислите и перспективите си, преди да може да освободите емоционалната котва на вината. Докато продължавате да си напомняте за тези идеи, ще започнете да изпитвате повече разбиране към себе си и към бъдещия си бивш.

С нарастването на емпатията ви чувството ви за вина ще намалее и ще може да продължите напред и да прекратите брака си с уважение и любов към всички заинтересовани – включително и към себе си.