Не вярвам темата да оставя равнодушен когото и да било. Защото има естествени етапи в житейския ни път, през които минава всеки. Любовта е навярно най-красивото вълшебство, с което сме надарени. Връзката с любимия ни храни и стимулира цялото ни същество. Но, уви, никой не е застрахован от горчива любовна развръзка. В свръхдинамично време като нашето бракът, естествено, не е онази икона от миналото.
Една от всеки две семейни двойки преживява развод. Всеки, разбира се, е свободен да избира формата, под която да живее с някого. Но все пак си мисля, че бракът си остава най-спонтанната и крепка връзка между обичащите се мъж и жена. Нека най-напред погледнем откъм светлата страна на статистиките: изследванията недвусмислено показват, че мъжете и жените, които са омъжени за пръв път, като цяло показват много по-високи нива на физическо и умствено здраве, отколкото онези, които са самотни, разведени или просто съжителстват заедно.
Учени от университета "Еразмус" в Ротердам са стигнали до заключението, че "семейните хора имат най-ниски показатели за заболявания, а разведените - най-високи". Това е, защото семейните хора се хранят по-добре, грижат се по-добре за себе си и живеят по-стабилен, сигурен и спокоен живот. Впрочем, представата за стабилност, идваща от семейната среда, е залегнала в подсъзнанието ни от деня на нашето раждане. Семейната топлина, разбиране и опора са моделът, който сме усетили още от своите родители и към който целенасочено или неосъзнато се стремим и в личния си живот. Семейството не се изгражда с подписа в Гражданското. То е процес, в който с времето отношенията между партньорите се развиват и задълбочават, за да се постигне истинското сближаване.
Семейството изисква мъдрост и постоянни усилия, взаимна отдаденост и грижа. Експерти твърдят, че няма несполучливи бракове, а има незрели брачни партньори. Както ни е нужно време, за да укрепим приятелската си връзка с някого или пък да установим сексуалната си съвместимост с даден партньор, така и за брака са нужни подготовка, търпение и зрялост в мисленето.
Едно семейство извървява едновременно два паралелни пътя - вътрешен и външен. Пътят на партньорите един към друг. И съвместният им път при преодоляването на конкретните трудности. В този смисъл любовта между двамата не е единствено достатъчна, за да просъществува бракът им. Макар че тя осмисля техните отношения и е трамплин към щастието. По много бракоразводни дела двойките все още твърдят пред съда, че се обичат, но явно друг основен момент е липсвал в брака им. Изследванията показват, че главната причина за развод често се корени в неспособността/нежеланието на партньорите да общуват. В 80 % от домовете просто липсва общуване.
Другата Ахилесова пета при брачното съжителство е надмогването на проблемите. Успешните бракове се характеризират с това, че съпрузите са силни, защото се чувстват като едно цяло. Те се идентифицират с един отбор и гледат на проблемите от позицията "Ние срещу проблема". Така в лицето на конкретното изпитание те обединяват енергията си, за да превъзмогнат трудността, вместо да я поставят като стена в личните си отношения. Замислете си над този факт, заслужава си! Това не значи да жертваш собствената си свобода в името на брака, а просто да не забравяш защо си се свързал с някого. Следователно идеално е не семейството, което няма проблеми, а това, което осъзнава своите проблеми и търси начин да ги преодолее. Ето защо семейните кризи могат да бъдат катастрофа за едни или възможност за израстване на други съпрузи.
Известен американски психиатър съветва: "Проучете своя партньор. Разберете какво харесва и не харесва той, опознайте неговите силни качества и слабости, неговите настроения и маниери. Бракоразводните зали са пълни с хора, които не са положили старание да опознаят съпрузите си. Те не са успели да забележат нуждите и да реагират на тревожните сигнали от партньора, докато все още е можело да се избегне срива във взаимоотношенията им."
Същият психиатър разказва, че във всички случаи, когато и двамата съпрузи са идвали при него поне четири пъти за консултация (дори при вече подадена молба за развод), нито една двойка не е завършила с развод! Да не забравяме, че самата съдебна система се опитва да даде още един шанс за размисъл на понечилите към развод съпрузи чрез помирителното заседание в брачния процес. Някога вие сте обикнали своя съпруг именно заради неговите индивидуални дадености, нали? Още тогава сте знаели, че той не е идеален.
Естествено, при съвместния живот на повърхността излизат някои негови навици или черти на характера, които съвсем не са по вкуса ви. Тогава се опитвате да промените утвърдените му с години стереотипи, което е трудно (казват и невъзможно), като да избуташ сизифовия камък към върха. Дребните недостатъци, разбира се, са преодолими. Но всеки има нужда да бъде уважаван и обичан такъв, какъвто е, и се противи, когато искаш да премоделираш личността му. Замислете се кои са петте най-важни цели в живота на партньора ви. Какви са желанията му, в кои отношения не го познавате добре. Постарайте де го опознаете по-пълно. Едва тогава вие ще заговорите на "общ език".
На въпроса "Какво ви липсва най-много в сравнение с времето, когато сте били семейни?" 27% казват, че им липсва емоционалната близост, 20% - всекидневният контакт с техните деца, 15% - физическа близост. 10 % от развелите се партньори в САЩ отново се сдобряват и сключват брак помежду си по-късно.
81% от вече разведените или разделени съпрузи все пак вярват, че бракът може да просъществува цял живот.
95% от разводите във Франция са по искане на съпругата.
79% от жените и 68% от мъжете в американска анкета биха напуснали партньора си, ако узнаят, че има друга връзка (71% от съпругите считат, че телефонният/кибер секс е равносилен на изневяра). Тук повдигаме още една тъмна завеса. Защото изневярата е един от най-сериозните и опасни рискове, които грозят брака. Знам, че за много разделени хора тази дума се е превърнала в проклятие. Явлението "изневяра", уви, не е никак невинно. Най-вече, защото убива нещо много лично - доверието между нас. Казват, че доверието между хората е като кристална сфера - счупи ли се веднъж, никога вече не може да се възстанови напълно.
Травмата от раздялата на брачните партньори слага печат върху цялостната индивидуалност на човека, разклаща го трайно, отслабва жизнените му сили. В душата се наслагва усещане за загуба, неуспех, негодност. И все пак, като че ли най-онеправдани и уязвени от развода остават децата.
Раните, които решението на мама и татко нанася в тяхната психика, понякога не се изличават цял живот и стават причина за кризи по-късно. "Разводите са крайно средство за разрешаване на противоречия, възникнали при съвместния живот на едно семейство. Само когато отношенията между съпрузите са стигнали до нетърпимост между тях, когато се излиза извън пределите на морала и любовта и непоносимостта между родителите причинява дълбоки психически травми на децата в това семейство, би трябвало да се прибегне до това средство", смята адвокатът Георги Николов димитров, специалист по граждански, търговски и бракоразводни дела.
До какво води един развод?
- До разпадане на едно семейство, до трайни отрицателни следи върху децата от този брак, а в много случаи настъпват и дълбоки сривове в личния живот на бившите съпрузи.
Склонни ли са хората да размислят допълнително, в случай че преди да предприемат последната стъпка към развода, се консултират със своя адвокат или психолог?
- Като човек и професионалист, всеки адвокат е длъжен да направи зависещото от него - да посочи негативните последици от един евентуален развод и да предотврати разтрогването на брака. За съжаление има немалко случаи, когато юристът се интересува само от правната страна на проблема, но не се вълнува от личната и човешката му страна. Има и семейства, които преосмислят решението си да се разведат.
Какъв процент от браковете в България завършват с развод?
- За съжаление, струва ми се, че този процент все повече нараства.
Считате ли, че предопределящи в тенденцията на разводите са фактори като ниска възраст на встъпващите в брак, слабо взаимно познаване на партньорите, значението на образованието и културата?
- Мисля,че намалява любовта между нас, хората, а оттук и в семейството. За мен това е основната причина за разводите.
Кои са най-честите основания за прекратяване на брака, излагани пред българските съдилища?
- Отчуждението и липса на търпимост между съпрузите.
В западните страни стават все по-популярни така наречените семинари "marriage education", където вече семейни хора се обучават как да подобрят брака си, как да разрешат възникващите трудности и да укрепят семейната си връзка? Мислите ли, че у нас би била полезна подобна превантивна практика? - Търпението, любовта, приемането на съпруга с всичките му недостатъци и отговорното поведение при избора на брачен партньор са по-важни за мен.
Как вие лично оценявате ролята на брака и семейството като ценности?
- Ние, човеците, сме създадени мъже и жени. Ако нямаше нужда от едните или другите, то щеше да има само мъже или само жени. Затова мисля, че само когато сме съединени под формата на брак, бихме живели по-добре и по-хармонично.
Модерна и много разпространена днес алтернатива на брака е съжителството на семейни начала. Тук евентуална раздяла между партньорите би им спестила неприятностите от един развод. Дали обаче този тип съжителство е по-сплотяващ и гарантиращ трайни отношения, отколкото бракът?
- Смятам, че съжителството на съпружески начала без брак е най-малкото неискане да поемем отговорност. Ако двама души мислят за развод и свързаните с него усложнения още щом се срещнат, то по-добре би било да не се събират под каквато и да е форма. Такава връзка ми се струва обречена от самото начало.
Коментари (0)
Вашият коментар