Хвърлих се в тази авантюра, защото познавах театралния механизъм
Той е едно от най-красивите лица на театъра и киното ни. Името му Ириней идва от гръцкото eirene и значи мир, покой. Няма друг българин с такова име. Кръстен е на чичо си Донко, чието духовно име е Ириней - д-р, архимандрит, протосингел на Софийската митрополия. Бил е и председател на Духовния съд. На 23 септември 1944 г. изчезва безследно.
През 1949 г. семейството е изселено от София в Сливница и Ириней е осиновен от баба си, за да може да учи в столицата. Като по-малък се притеснява от името си. Около него Петър, Иван, Георги, а той - Ириней. Ириней-Пириней. И сам не знае още колко римувани закачки отнася. Когато пораства започва да много да харесва името си.
Поради “лош произход” служи
в Строителните войски
Изпратен е на изграждането на завод “Витоша” на бул. “Черни връх”. Когато влиза в огромната дупка, му се струва, че отива в долната земя и излизането обратно е невъзможно...
Спасяват го пеенето и свиренето на цигулка. Благодарение на тях е приет в ансамбъла на Строителните войски - яхва белия овен и все пак излиза на горната земя. С ансамбъла обикаля цяла България - изнасят концерти на трудоваците по строителните обекти.
Баща му иска да учи право и да го наследи в юридическата професия. Но Ириней вече мечтае за артист. Ходи на уроци при проф. Владимир Трандафилов, чието единствена фраза след всеки урок била “Затягай бурмите!”. И нищо друго!
Завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1972 г. в класа на проф. Гриша Островски. Играе на сцената на Драматичен театър “Стоян Бъчваров” - Варна, и в театър “Сълза и смях” От 1984 г. до днес е в трупата на театър “София”.
От 2008 г. е негов директор.
Познаваме актьорския талант на Ириней Константинов от сцената, киното и телевизионния театър. Но не знаем какъв директор е. Заради това ви предлагаме неговия монолог като шеф на театър “София”.
По-младите и амбициозни служители на Мелпомена да ги приемат и като “Уроците на Ириней”.
Не, не ми беше лесно да се съглася. Цял живот съм бил артист – т.е. свободен. Обичах театъра, но бях далеко от администрацията. Не можех да си представя всекидневието на директор с работно време и административни отговорности. Давах си сметка какво ме очаква, ако приема.
Но човешката природа не е еднозначна. А обичам и предизвикателствата.
Театърът тогава беше в тежко
положение. Уважавах
колегите си и тяхното бъдеще
Както и моето - не ми бяха безразлични. В такива моменти човек открива нови качества у себе си.
Хвърлих се в тази авантюра защото познавах театъра, познавах състава и бях наясно с театралния механизъм. Обичах тази бяла къща в парка - театър “София”. С много история като наследство и силен дух на хората преди мен, които са го създали и утвърдили. Този дух витае и сега в празното пространство. Събрах идеите си за следващите четири години в една папка и дадох съгласие. И така вече петнадесет години.
Как се ръководят хора, които се мислят за гении или звезди? Хм. Гения все още го търся. Нашите звезди са най-точните и трудолюбиви хора. Когато започвахме заедно, никой нямаше такова самочувствие. Имаше желание за работа. Сигурно е имало дребни страсти и натрупани мълчания в някого, но моята цел беше да вървим напред. И всеки, който се поддава на подобни настроения, изостава по пътя. Пътя към човешката природа, път към самия себе си. Ако вървиш честно към него, нямаш време за друго.
Почнахме като сплотен екип и имахме желанието да се извадим от трудното положение. Винаги съм искал колегите ми да имат самочувствието на прекрасни артисти и добри хора. Каквито и са!
Признанието идваше с всеки изминал ден. Те го получаваха от мен, от тях самите помежду си и най-вече от публиката. Неслучайно през годините запазих състава. Исках те да се развиват, да се появяват навсякъде, да говорят за себе си, за работата си, за своя театър.
Повечето го правят и сега. Затова единственото спасение, на което заложих през годините беше работата. Тя ни прави по-добри, тя ни прави достойни хора и АРТИСТИ. И успях.
Като директор играех
по-малко, колкото и да
ми се искаше да съм
по-често на сцената
Работата, с която се бях захванал, изискваше отдаденост, съсредоточаване и време. Успехите на колегите ми носеха по-голямо удоволствие, отколкото личното ми удовлетворение и актьорска амбиция.
Докъде стигнахме с реформата? През тези години исках да осъществя реформа по-скоро у нас самите. Вътрешно да бъдем подготвени за нея. Реално театралната реформа при общинските театри беше решена през 2008 г. и досега работим без проблеми с пълната подкрепа на Столичната община. 
Бунт в театъра не е имало. Спорове – да. Бунта в театър “София” го премина в годината на разделението на двата театъра. Ние и МГТ “Зад канала”.
Страстите с времето утихнаха, отношенията се оправиха. Всички колеги от двата театъра сме приятели и достойно защитаваме общинската театрална кауза.
Имали сме не един творчески връх. Нашите върхове стояха редом до славното театрално минало на театър “София”. Традицията задължава. От всеки нов връх като погледнеш назад е много красиво, но и много трудно и отговорно.
Провали чак не сме имали. Имахме постановки, без които можехме да минем. Защото не носиха нищо повече от преживените трудности, напразните надежди и разочарования. Както обичам да се шегувам в тази посока - театърът ще си остане за мен една тайна и театърът и неговата публика - вечната загадка.
Имам нов мандат от четири години. Последен. За мен най-важното сега е да завършим огромния ремонт на Театър “София и да влезем в обновената сграда.
Неслучайно наричам този етап “блясък и великолепие”. В момента минаваме през много трудности. За нас всеки ден е турне. Искам да благодаря на всички колеги от всички звена за успешната работа въпреки трудностите. Искам да благодаря и на нашата публика, която следва театъра на различните сцени и ни дарява с аплодисментите си. Затова ние ще й се отблагодарим с нов, красив и модерен театър и вълнуващ репертоар.
Коментари (0)
Вашият коментар