Защо токсичната мъжественост е толкова модерна?

Мъжете, които изразяват сексистки, хомофобски, конкурентни и други токсични мъжки тенденции в социалните медии, са по-склонни да бъдат депресирани, според проучване от 2018 г.

Констатациите подчертават връзката между токсичната мъжественост, негативното онлайн поведение и депресията. Това предполага, че може да има надежда за тези мъже, дори ако не искат да намалят използването на социални медии или да потърсят помощ за своята депресия.

Те просто трябва да са готови да се ангажират с по-положително поведение онлайн.

Ако се чудите защо токсичните мъже се държат толкова ужасно, ето какво казват изследванията.

Дефиницията за токсична мъжественост е, че тя се фокусира върху антиженски и антиженствени нагласи. Това твърди съавторът на изследването Майкъл Парент, асистент по психология в Тексаския университет в Остин, пред Fatherly. „Този начин на мислене наистина е свързан с по-негативно използване на социалните медии и по-високи нива на депресия.“

Токсичната мъжественост, тип хегемонична мъжественост, свързана с твърди роли на пола, доминиране и агресия, се е увеличила чрез социалните медии и по подобен начин се свързва с психични проблеми.

Тя може да засили връзката между използването на социални медии и депресията. За да проучат тази потенциална връзка, изследователите помолили 402 мъже да попълнят въпросници, които оценяват три основни аспекта на токсичната мъжественост – сексизъм, хомофобия и конкурентоспособност – и да докладват за всички симптоми на депресия.

Учените открили, че използването на социални медии е свързано с депресията като цяло, но също така установили, че мъжете, които показват токсична мъжественост (и съобщават, че смятат доминирането, мизогинията и хомофобията за норми, които определят „истинските мъже”), са по-склонни да търсят информация, с която не са съгласни, да преследват негативни взаимодействия с другите онлайн и да размишляват върху тези преживявания.

Тези открития показват, че токсичните мъже са по-склонни да участват в негативно поведение в социалните мрежи, да изпитват симптоми на депресия и да показват външни прояви на тази депресия с агресия и ярост.

Колкото и отрицателното онлайн поведение да е свързано с по-голяма депресия, положителното онлайн поведение, което включва четене на сайтове с положителни и подкрепящи послания и мислене за тези видове съобщения, докато сте офлайн, се свързва с по-ниски нива на всички видове депресия.

„Първоначално не очаквахме положителното и отрицателното поведение в социалните медии да бъдат толкова силно и положително свързани едно с друго“, казва Парент. „Много по-лесно е да промените модела на онлайн поведение, което засилва депресията като отправна точка, отколкото да се опитате да атакувате добре имплантираната депресия като първа стъпка.“

Важно е да се отбележи, че проучването демонстрира връзка между токсичната мъжественост, негативното поведение в социалните медии и депресията, но не доказва, че едното причинява другото.

И като оставим настрана токсичната мъжественост, широкото заключение, че хората, които използват социални медии, са по-малко щастливи като цяло остава. „Хората всъщност не се делят на щастливи потребители на социални медии, които гледат мемове с котки, и на отвратителни тролове", казва Парент. „По-скоро колкото повече човек използва социални медии, толкова повече в крайна сметка прави и двете."