Три вида емоционално обезценяване, които никога не трябва да се толерират

Емоционалното обезсилване възниква, когато чувствата на индивида се отхвърлят или игнорират. С други думи, когато на някого се каже, че емоциите му са неподходящи, безполезни или неуместни. Това е форма на психологическо насилие, която често остава незабелязана.

Обичайно емоционалното обезсилване да се упражнява „с добри намерения“. Например, когато някой каже, че се чувства тъжен, а друг човек му каже, че няма нужда от това или че се държи глупаво. Или му казва просто да не мисли за това и да остави усещането да се размие от само себе си.

В много случаи тези думи се казват с намерението да накарат някого да се почувства по-добре. На практика обаче те имат обратния ефект. Минимизирането на собствените чувства и емоции винаги е полезно само за онези, които не желаят да слушат или не искат да се занимават с проблемите на околните. В тази статия ще обясним три вида емоционално обезсилване, които никога не трябва да бъдат толерирани.

1. Отказване на другия от правото да чувства
Това е една от най-честите форми на емоционална невалидност. Ситуации, в които фрази като „Не си струва дори да си помисляш за това“, „Наистина не е толкова зле“ или „Преживял съм много по-лошо“ са чести.

Въпреки че този вид съобщения очевидно призовават за спокойствие, истината е, че те изискват отсрещният да не се чувства по този начин. Сякаш субективният му опит не е валиден.

Всъщност има мълчаливо презрение към техните чувства и емоции. Този тип изявления са типични за някого, който възнамерява да упражнява позиция на превъзходство.
Никой няма право да казва на друг колко важно или не е нещо, което изпитва. Всеки може да изпита всякакъв вид чувство или емоция. Тези усещания са израз на това колко уникални сме всички ние.

2. Осъждане на другия за това как се чувства
Това се чувства се отнася до видовете ситуации, в които се прави произволно заключение за дадено лице въз основа на едно от неговите настроения, чувства или емоции.

Например това се случва, когато някой изрази, че се усеща срамежлив, а друг отговори „Не ставай глупав“. Или в онези случаи, когато човек се чувства зле от това, което някой друг е казал или направил, и получава коментари като „Ти си твърде чувствителен“. Или когато някой е наистина загрижен за дадено нещо и чуе „Ти приемаш всичко толкова лично“.

Никой не може да прецени как се чувства другият. Трябва да
помним старата поговорка „Не ме съдете, освен ако не сте били на мое място“.

3. Изразяване на отхвърляне на афективните състояния
Отхвърлянето на собственото афективно състояние също е форма на непоносима емоционална невалидност. Това се случва, когато някой изрази негативно мнение или стигматизира някого заради това, което чувства. Това е форма на пряко психологическо насилие. Този, който го прани, има за цел да наложи собствената си визия за света на някой друг.

Пример за това би било, когато някой каже: „Само глупаците се влюбват“. Или използват изрази като "Момчетата не плачат."

Отхвърлянето на емоционално състояние обикновено съответства на предразсъдъци. Проблемът не е в тези, които изпитват тези състояния, а в тези, които ги квалифицират негативно, въз основа на предубедени идеи или необосновани вярвания.

Това са само три форми на емоционално обезсилване, които никога не трябва да бъдат толерирани. Те обаче не са единственият вид. Никакво емоционално утвърждаване не е приемливо. Всеки човек има право да изпитва каквото и да е чувство, без да бъде осмиван за това.