Възможно ли е да изтрием болезнените спомени по този начин

В нашата ментална вселена крием определени образи, които не искаме да помним. Те са територии на болка и страдание, които никога повече не искаме да изпитаме.

Би било страхотно да може да натиснем бутона за изтриване и да елиминираме всичко, което ни безпокои и пречи на нашето благополучие. Въпреки че често ни казват, че се учим от грешките си, и че това, което не ни убива, ни прави по-силни, в действителност има някои преживявания, които са просто твърде болезнени. Едва ли е изненадващо, че предпочитаме да ги избягваме.

Областта на психологията и неврологията знае, че невинаги е лесно да се интегрират травматичните спомени. Следователно ние сме склонни да ги потискаме, изместваме и скриваме под този дълбок килим, който е нашият ум. Това обаче не е особено полезна стратегия, защото причинява проблеми с психичното здраве в дългосрочен план.

Поради тази причина от години науката се опитва да установи как да изтрие болезнените спомени.

Европейската лаборатория по молекулярна биология в Италия откри убедително доказателство, публикувано в списанието Nature. До този момент учените знаеха, че хипокампусът е ключовият регион за обработка на паметта. Въпреки това не беше ясно чрез какви механизми се установява паметта и определена информация се изтрива.

Не забравяйте, че мозъкът ви постоянно изтрива информация. Всъщност трябва да забравите да запомните. Това увеличава максимално вашата когнитивна ефективност. Например, когато ходите на обучение и научавате нови неща, трябва да изтриете предишната информация, за да поддържате актуализиран умствен подход.

За да придобиете умствена гъвкавост, трябва да елиминирате цялата плетеница от данни, усещания, факти и маловажни ежедневни разговори.

Зъбчатият гирус и неговите зърнести клетки
Гореспоменатото изследване открива, че хипокампусът съдържа три невронни вериги: назъбената извивка и областите CA3 и CA1. Тези региони, чрез синаптични връзки, правят паметта силна или слаба.

Изследователите провели различни експерименти с генно инженерство върху тези структури. При експерименти с мишки те намаляват гранулираните клетки в зъбчатия гирус. Резултатите не биха могли да бъдат по-впечатляващи. Учените открили, че животните са забравили отдавна полученото си обучение.

Освен това стигнали до заключението, че невронният път, който изтрива спомените, е зъбчатият гирус. По-конкретно, клетъчният рецептор Npy1. Когато разработили синтетичен пептид, който стимулира този рецептор, настъпила индуцирана загуба на паметта.

Тези данни са едновременно показателни и завладяващи. Изследователите предполагат, че в бъдеще може да се създаде лекарство, което да активира Npy1 рецепторите, като по този начин премахва определени травматични спомени.

Това психоактивно лекарство може да бъде полезно за пациенти, страдащи от посттравматично стресово разстройство.

По-късно, чрез виртуална реалност, те ще бъдат изложени на неблагоприятното събитие, за да изтрият постепенно споменатия спомен или неблагоприятен емоционален отпечатък.

Понастоящем все още не е възможно да се изтрият спомени
Сега вече знаем за съществуването на нервна пътека, която изтрива спомените. Въпреки това всички опити, извършени с тази цел, досега са били неуспешни. След четири години усилия се оказало невъзможно да се постигне ефект на изтриване на паметта. Следователно науката е предпазлива в това отношение.

Без съмнение бихте искали да сте напълно имунизирани срещу болка и несгоди. Това обаче е невъзможна мечта. В края на краищата всички ние трябва да преминем през трудни преживявания в даден момент от живота си. Всичко, което може да направите, е да се справите с тях възможно най-добре със стратегиите, инструментите и опита, които имате на ваше разположение.

Болезнените спомени съставляват епизодична памет. Това са тухлите, които изграждат личната ви история и на свой ред голяма част от вашата съвест. Въпреки че е установено съществуването на невронния път, който изтрива спомените, не знаем какви биха могли да бъдат неговите ефекти. Освен това елиминирането на тези болезнени преживявания от паметта ви също би размило част от това кой сте.

Болезнените преживявания от вчера ви предизвикват и ви подтикват да вземате нови решения и да поемате по нови пътища. Вместо да ги изтриете, за предпочитане е да се изправите пред тях и да ги накарате да болят по-малко. Трябва да ги превърнете в белези, които вече не щипят при допир, в зараснали рани, които не таят болка в себе си.

С две думи, трябва да ги приемете и да продължите напред.