Интересната история, която стои зад създаването на Британското бюро за предчувствия

Ясновидството присъства в различни култури още от древността.

Хората винаги са вярвали във възможността да видят бъдещето и в съществуването на хора, които притежават този дар. Психиатърът Джон Баркър искал да проучи феномена по-отблизо. Поради тази причина той създава Британското бюро за предчувствия.

Баркър бил изтъкнат психиатър, което прави тази история още по-интересна. Той не бил астролог, гадател или четец на карти таро. Този британец бил човек на науката, който е дипломиран доктор от Кеймбридж през 1948 г. Баркър специализира в аверсивна терапия. Известна негова статия, публикувана в The Lancet, допринася за подобряването на условията за психиатричните затворници във Великобритания.

През по-голямата част от кариерата си Баркър работи с Дейвид Енох - друг известен психиатър, върху редки случаи в дисциплината. Сред тях са синдромът на Отело, синдромът на Куваде и синдромът от умиране от страх. Именно третият кара Баркър да основе Британското бюро за предчувствия.

„Колкото и да сте рационални, НЕ подценявайте инстинкта или предчувствието, помнете, че те са съществували преди каквато и да е логика“.
Луис Габриел Карийо Навас

Трагедия в Аберфан
Аберфан е малко уелско градче, за което почти никой не бил чувал до 21 октомври 1966 г. Сутринта на този съдбоносен ден купчина шлака се срутва от един планински склон. Това довежда до изсипване на 50 000 тона кал върху няколко къщи и училище. Общо 144 души загинали, включително 116 деца.

Цялата страна обърнала очи към малкия град. Това, което привлякло вниманието на Джон Баркър, било момче, което не пострада при трагедията, но починало скоро след това, без видими причини, очевидно от страх. Психиатърът посетил селото и чул изключително странни истории.

Той научил, че едно осемгодишно момче на име Пол Дейвис е нарисувало множество фигури, вкопани в хълма под думите „Краят“ . Момиченцето Ерил Май Джоунс казало на майка си седмица по-рано, че не се страхува от смъртта. А в нощта преди трагедията тя разказала на майка си съня си, в който тя отива на училище, но сградата липсвала. „Нещо черно се беше спуснало отвсякъде”.

Британското бюро за предчувствия
Баркър определено се интересува от странни явления. Той е член на Британското общество за психични изследвания, което изучавало паранормални явления. Събитията в Аберфан го карат да се заинтересува от ясновидството. Хрумна му, че може би е добра идея да събере свидетелства за предчувствия за трагедия.

За да постигне това, той помолил Питър Феърли - научен кореспондент на The Evening Standard, да пусне реклама, изискваща истории за предчувствия. Той получил общо 76 отговора. Няколко от тях включвали подробности, които вестникът не публикувал. Сред посланията били тези на Катлийн Лорна Мидълтън и Алън Хенчър - двама души, които се превърнали в стълбове на изследванията на Баркър.

Това е началото на Британското бюро за предчувствия (British Premonition Bureau) - институция, която изучавала предсказанията за катастрофи. Баркър смятал, че ясновидството вероятно е по-разпространено, отколкото се смятало преди. Освен това той вярвал, че много хора са способни да предсказват бедствия. Той ги разглеждал като човешки сензори.

Странен край
През следващите няколко месеца имало някои наистина изумителни прогнози, особено от Мидълтън и Хенчър. Всъщност 18 предчувствия са се сбъднали, като 12 от тях са от тези двама души. Сред най-забележителните случаи са тези на самолетна катастрофа и влакова трагедия. Изключително поразително било предсказанието на Мидълтън за смъртта на Робърт Кенеди. Тя предупреждава за това почти месец преди да се случи.

Агенцията обаче се сблъсква с противоречие. Ако катастрофа бъде предвидена и обявена, трудно ще се случи, тъй като усилията ще бъдат удвоени, за да не се случи.

В началото на 1968-а - две години след откриването на Британското бюро за предчувствия, Джон Баркър получава обезпокоително съобщение от Алън Хенчър. Предупредил го да внимава, защото има опасност за живота му. Учудващо, но Мидълтън, без да знае за този факт, също му се обадила, за да го предупреди за нещо подобно. На 18 август 1968 г. Баркър получава инсулт и умира. Няколко дни преди това бил стресиран от предчувствията.

И така остава въпросът – дали ученият е умрял от страх?