Учени от Харвард разкриха тайната на дългосрочното щастие

В продължение на повече от 80 години учени от Харвард проследяват благосъстоянието на две демографски групи: 268 студенти, възпитаници на едноименния университет, от периода 1939–1944 г. и 456 души, израснали в Бостън от 1939 г. до днес.

Екипите от изследователи отпреди Втората световна война старателно са изследвали кръвни проби, извършвали са сканиране на мозъка, съпоставяли са анкети и са взаимодействали с участниците в проучването. Самата продължителност на изследването изисква отдадеността на множество поколения изследователи.

Психиатърът Робърт Уолдингер, директор на Харвардското изследване на развитието на възрастни, казва:

„Най-ясното послание, което получаваме от това 80-годишно проучване, е, че добрите взаимоотношения ни правят по-щастливи и по-здрави. Точка.”

И не, не става дума за гигантска къща с два декара двор, 100 000 последователи в Instagram, най-новото ламборгини, вихрушна корпоративна кариера...

Иде реч за любов и обич.

Има обаче едно огромно предупреждение
Учените откриват, че всеобхватна нужда от някого, на когото може да разчитаме и с когото може да се обвържем, облекчава болката, отпуска нервната система и възпрепятства стареенето на мозъка.

Но това не означава, че имаме нужда от много приятели или сериозна романтична връзка.

„Важно е качеството на вашите близки отношения. Не количеството.
Груба уязвимост и комфортът да те виждат такъв, какъвто си в действителност.
Безопасността на споделянето на най-личните неща.
Съвпадение на интелектуална и емоционална дълбочина. Заразителна позитивност. Това са определящите фактори”, в това е категоричен Уолдингер.

Върнете се назад във времето, в своите гимназиални и ранни дни в университета. Навярно сте имали тонове „приятели“. Сега най-вероятно може да ги преброите на пръсти.

Погледнато назад, младежките ви приятели са били просто познати, а днешните са семейство.

Независимо дали губите любимите си хора заради смърт или се отчуждавате от приятелите си, ще има моменти, когато сте сами.
Или ще преминавате през лично нещастие, което ви кара да жадувате за самота.

Както казва Джордж Вайлант, психиатърът от Харвард, който ръководи проучването от 1972 до 2004 г.: „Докато единият начин е любовта. Другият е намирането на начин за справяне с живота, който не отблъсква любовта. Независимо дали става въпрос за нарастващ стрес на работното място или осакатяваща болест, първият ни отговор на бедствието е да отблъснем близките си - не поради липса на любов, а поради негодувание към самия живот.

Или още по-лошо, изпадане в зависимости от наркотици, алкохол, цигари или порно.

Изберете правилните механизми за справяне. Излейте негативната си енергия в работа или писане. Поревете на рамото на най-добрия си приятел. Вземете охлаждащ студен душ. Легнете в прегръдките на любим човек и почувствайте как тревогите ви се изпаряват.

Укрепете вашата система от вярвания. Отървете се от ограничаващите си вярвания и придобийте такива, които ви позволяват да видите чудесата. Визуализирайте целите си. Имайте силни утвърждения. Правете неща, които ви вадят от зоната ви на комфорт.

Проблемите няма да изчезнат, но ще станат много по-лесни за справяне.

Всичко се свежда до две неща — култивиране на силни взаимоотношения и укрепване на собствения ви ум, за да се справите независимо с трудностите.

И двете започват с любов към себе си.
Започнете да тренирате.
Яжте (предимно) здравословно.
Спете 8+ часа всяка нощ.
Практикувайте благодарност.
Намалете времето си пред екрана.
Развийте добри навици.
Откажете се от лошите.
Спазвайте хигиената и се обличайте по-добре.
Медитирайте.

Обичайте себе си. Обичайте приятелите си. Обичайте семейството си. Обичайте романтичния си партньор.
Добрият живот автоматично ще последва."