Инвалидизиращите родители увеличават риска от психични разстройства при децата си

В живота има много привилегии и не всички са финансови.

Една от най-важните включва емоционалната сфера. Факт е, че израстването в семейна среда, в която родителите постоянно осигуряват сигурност, привързаност и утвърждаване на децата си, е най-големият дар. Това е начин не само да направим децата щастливи, но и да защитим тяхното психическо здраве.

Въпреки това има много моменти, когато се наблюдава известна липса на грижи, а пропуските и промените във връзката оставят сериозни последици у малчуганите. До такава степен, че обезсилването на родител е свързано с последващото развитие на повече от един психологически проблем.

Всяко изрично отхвърляне на събитията и преживяванията в живота на детето е изключително силен източник на психологически терзания за него. Това означава, че неговото самочувствие и идентичност са изкривени. Освен това то е накарано да вярва, че много от неговите нужди са погрешни или дефектни. Никой не трябва да расте сред тази динамика.

Родителството, основано на сигурна привързаност и правилно емоционално внимание, е право, което всяко дете трябва да получи.

Родители, които инвалидизират
Емоционалното обезсилване е механизмът, който един индивид упражнява над друг чрез отхвърляне, минимизиране или изрична манипулация на неговите чувства. За съжаление, това е динамика, която често се появява в много от нашите взаимоотношения с околните, било то в семейната, роднинската или дори приятелската сфера.

Въпреки това, в нито един вид връзка емоционалното утвърждаване не е толкова важно, колкото в отглеждането и възпитаването на децата. Разпознаването на техните нужди, емоции и чувства, без да ги съдим или критикуваме, благоприятства тяхното психо-емоционално развитие. Също така и на тяхната самоличност. Когато се чувстват ценени и разбрани, те успяват да присъстват в света пълноценно.

Не е изненадващо, че наличието на инвалидизиращи родители е източник на множество психични разстройства. Проучване, проведено от Университета на Вашингтон , подчертава как обезсилването на семейството е свързано с появата на самонараняване в юношеска възраст. Всяко дете, изложено на осакатяваща среда, ще се почувства наказано за някои от своите емоционални реалности, които са напълно нормални и достойни за уважение.

Как се създава родителският механизъм за невалидност?

Наказание за изразяване на техните нужди
Да се страхуват, да се чувстват тревожни, притеснени и да изискват внимание... Децата изразяват своите нужди чрез поведение, което понякога може да изтощи родителите им. Но ако не разбираме какво се крие зад поведението на наследниците ни, ще ги обезсмислим, ще ги пренебрегнем и ще им откажем най-подходящия отговор във всяка ситуация.

Много родители избират да наказват децата си с викове, което парализира хлапетата. Други пък си позволяват да ги удрят.
Трябва обаче да се помни, че физическото наказание, което се стреми да контролира негативното поведение, има сериозни последици. Възпитанието, основано на страх и болка, засилва чувствата на безпокойство и вина.

Минимизиране - това, което чувстват, не е важно
Техниката за минимизиране е най-разпространеният ресурс, използван от обезсилващите родители. Порасналите деца, които са били отгледани от този вид родители, често помнят определени техни фрази, коментари или отношение. На практика тези родители отхвърлят емоцията, която децата им изпитват във всеки един момент, подценяват я, без да обръщат внимание на проблема, който стои зад нея.

„ Не плачи, това не е нищо“, „Не се ядосвай, защото няма значение“, „Това е само играчка, няма значение, че е изгубена“ или дори „Не тъжи за това, има много по-сериозни неща в живота” са начини за унищожаване на психо-емоционалното преживяване на всяко дете. Непридаването на значение и отхвърлянето на това, което чувства, го кара да вярва, че неговите емоции и проблеми са без значение.

Емоционален гаслайтинг
Практиката на родителски гаслайтинг означава съзнателна промяна на това, което детето чувства, за да придобие власт над него. В този случай неговите емоции не само се обезсилват, но и се изкривяват, карайки го да вярва, че нещо не е наред с него.
То е накарано да вярва, че начинът, по който се държи или реагира, е грешен. Ето няколко примера за това явление:

• Ти си много чувствително и слабохарактерно дете.
• Винаги прекаляваш. Невъзможно е да се живее с теб.
• Не си гладен, уморен си.
• Няма за какво да се ядосваш, просто ти е скучно.
• Млъкни. Няма за какво да плачеш, просто си разглезена.

Понякога, дори когато децата им са достигнали пълнолетие, родителите продължават да ги обезсилват.

Гранично разстройство на личността и инвалидизиращи семейства
В скорошно проучване, проведено от д-р Стефани Лий и нейните колеги от Националния университет на Сингапур заявяват, че инвалидизиращите родители са причина за много случаи на гранично разстройство на личността. Данните потвърдиха още веднъж как това състояние винаги е свързано с травматични събития, настъпили в детството.

Изследователите твърдят, че граничното разстройство на личността се разбира по-добре от биосоциален модел. Те потвърдиха, че израстването в инвалидизираща социална среда може да бъде опустошително. Ако обаче детето проявява и по-голяма импулсивност и емоционална уязвимост от ранна възраст, възниква рискът това да прерасне в психичен проблем.
Това ни напомня колко решаващо е родителите да знаят как да напътстват децата си във всяко емоционално предизвикателство.

Знаем, че отглеждането на дете не е лесна задача. Но насърчаването на детство, основано на сигурност и внимание към всяка нужда на детето, изгражда солидна основа, върху която то може да изгради възрастния индивид, който трябва да стане.

Следователно, родителите трябва да помагат за емоционалното утвърждавате на децата си, за да гарантират, че те ще достигнат по-щастлива зрялост или поне са готови да се изправят пред всяко жизненоважно предизвикателство в живота си.