Митът за Прометей в днешния свят: първи стъпки към трансхуманизма

Историята на Прометей е един от най-важните гръцки митове. Известен с кражбата на огъня от боговете, за да го даде на хората, Прометей е бил разглеждан през вековете като бог на прогреса.

Древните легенди имат предимството да улавят чрез своята простота въпроси, които са скрити в сложния исторически контекст, в който живеем. Благодарение на своята дълбока същност, митовете поставят директни въпроси и ни дават ценни размишления върху съвременните проблеми.

Митът за Прометей загатва за основен елемент от човешката история: развитието на технологиите, представено в областта на огъня. Откриването и управлението на огъня е най-важният крайъгълен камък в праисторическите времена. Той активно съпътства развитието на технологиите и цивилизацията. Служил е за закаляване на керамични съдове и изковаване на военни оръжия и сечива. Огънят дори е действал като връзка между боговете и хората чрез определени ритуали.

Прометей представлява символичната рамка на цялото културно творчество. Името му е съставено от префикса pro, който се отнася до това, което е преди, и корена на глагола manthano, обикновено превеждан като „да науча“ или „да опозная“. Следователно, Прометей е този, който е научил нещата преди другите. Той е предвидлив бог, който винаги е една крачка напред.

От друга страна, неговият близнак Епиметей е този, който винаги закъснявал и бил склонен да мисли, след като вече е действал. Той символизирал несръчността и липсата на логика.

Има различни интерпретации на мита за Прометей. Едни го виждат като покварител на естествения ред. Други го смятат за героичен бог, който дава власт на хората, освобождавайки ги от несгодите на природата.

Песимистичният възглед за прогреса
Хезиод е един от първите поети, които записват историята на Прометей. Въпреки това, далеч от героизирането на фигурата на Прометей, версията на Хезиод подчертава престъплението, което той е извършил срещу боговете.

Зевс наказва Прометей и цялото човечество с безкрайно разнообразие от злини. Хезиод вярва, че Прометей е нарушил космическия ред, който обяснява дисбаланса и злините на света. От тази гледна точка прогресът се разглежда като синоним на упадъка на човешкото същество.

Тази версия обаче е консервативна, защото се опитва да поддържа установения ред и се мръщи на всяко оспорване на властта.
Като правило, вижданията, които се проявяват срещу прогреса, се основават на аргумента, че в миналото е имало космически ред, който постепенно се е влошил с напредването на цивилизацията.

От друга страна, има интерпретация, по-близка до нашата епоха. Това е идеята, че необузданият прогрес на индустриалната дейност нарушава естествения баланс на околната среда, привличайки всякакви нещастия да сполетят човечеството.
Екологичните катастрофи, генерирани през миналия век, са склонни да показват, че нашето наивно доверие в прогреса има тъмна страна. Освен това новото невинаги е непременно по-добро.

Оптимистичният поглед върху прогреса
Есхил гледат на Прометей като на благодетел на човечеството. Той вярва, че благодарение на Прометей хората не само се радват на огъня, но и на много други блага. В този прочит Прометей се разглежда като основател на цивилизацията, който предоставя артистични способности, включително изграждане на къщи, знания, свързани със селското стопанство, и дори писане и математика.

Според Платон Епиметей разпределил между всички живи същества качествата, които да им служат за оцеляването им на Земята. Въпреки това, когато хората пристигнали, той бил изчерпал всичките си способности, оставяйки ги „голи, боси и без покривала или оръжия“. Поради тази причина Прометей открадва огъня. Той го предава на тези беззащитни и забравени същества под формата на технологии и знания. С две думи, благодарение на него хората успяват да си осигурят с обувки, дрехи и храна.

Тази последна версия има обрат. Защото в нея Прометей не е наказан за прегрешението си. Вместо това Зевс вижда, че докато на хората е била дадена технология, те не притежавали изкуството на политиката. Това означавало, че са имали склонност да се нападат един друг. Поради тази причина той изпраща Хермес да раздаде морал и справедливост на всички тях поравно. Затова той прави възможен мирния живот в градовете и приятелството.

Прометей и трансхуманизмът
Трансхуманизмът е текущо философско течение, което вижда човешкото същество като нещо, което трябва да бъде преодоляно. Това може да стане чрез биотехнологични реализации, генетична модификация и роботизирани импланти.

За трансхуманизма стремежът да надхвърлим човешкото състояние е парадоксално, защото това е, което ни характеризира като вид. Биофизикът и трансхуманистът Грегъри Сток използва фигурата на Прометей, за да заяви, че актът на кражба на огън от боговете е типичен за „да бъдеш човек“. За него биотехнологичните модификации за подобряване на естественото ни състояние са неизбежни и желателни.

Следователно, от тази гледна точка, Прометей е представен като трансгресивен герой, който ни освобождава от естествените ограничения.

Струва си обаче да се запитаме дали технологичните подобрения са достатъчни или необходими, за да постигнем напредък и оцелеем като вид. Достатъчни ли са технологичният прогрес, изкореняването на болестите и удължаването на продължителността на живота, за да се преодолеят природните пречки, за да могат обществата да живеят щастливо?

Достатъчен ли е само прогресът?
Разбира се, има много ползи от подобряването на качеството на живот. Но тези подобрения изглеждат напразни и несъществени без онзи социален ред, който гарантира просперитет и мир сред хората. Освен това постигането на морално чувство, което легитимира равните права, както Платон успя да демонстрира в мита за Прометей, не се постига чрез обикновен технологичен прогрес.

Увереността, че прогресът непременно ще доведе до подобряване на човечеството, може да изглежда наивна. В края на краищата има много различни фактори, които правят възможно благосъстоянието. Трансхуманистичните позиции, които се доверяват сляпо на биотехнологичното развитие, губят от поглед социалното измерение на човешкото същество.

Както посочва Платон, ние се нуждаем от гражданско и морално чувство, което да служи като ръководство за нашите действия. Такъв, който поддържа мира и ни предпазва от битки с нашите събратя.