Филмите за супергерои с пелерини и необикновени сили, които спасяват света и ни карат да се усмихваме с лесните си шеги, са забавни. Те ни помагат да се изключим, когато сме изтощени от суматохата на ежедневието. Въпреки това понякога трябва да хвърлим поглед и на някои филми от миналото.
Не пречи да избършем праха от класиката от време на време. Често действа като прекрасно лечебно упражнение. Освен това по този начин можем да открием и някои необикновени факти. Някои продукции са вечни и предлагат послания, които остават изключително актуални в днешния свят.
”Великият диктатор” на Чарли Чаплин е един такъв филм, който всеки трябва да гледа поне веднъж годишно.
Последната реч, произнесена от героя на Чаплин във филма, е вечна. Тя е незаличимо наследство.
Думите на малкия еврейски бръснар, който трябва да се представи като Хинкел (Хитлер), се откроява като един от най-запомнящите се моменти в киното. Думите, идеите и посланията, които са част от края на лентата, трябва да се запомнят с целта, за която са създадени: като противоотрова срещу нетолерантността и насилието.
„Съжалявам, но не искам да бъда император. Това не е моя работа. Не искам да управлявам или да завладявам никого. Бих искал да помогна на всички, ако е възможно- евреин, езичник, чернокож, бял. Всички искаме да си помагаме. Човешките същества са такива. Искаме да живеем от щастието на другия, а не от нещастието си. Не искаме да се мразим и презираме. В този свят има място за всички, а земята е добра и богата и може да го осигури за всички ни. Пътят на живота може да бъде свободен и красив, но ние сме го изгубили”.
След като Хитлер нахлува във Франция, историята твърди, че Чарли Чаплин се е почувствал длъжен да включи специална реч в края на своя филм.
Денят е 24 юни 1940 г., когато той записва четириминутната реч. Изпитва твърда необходимост да говори срещу фашизма и да търси преди всичко емоционална връзка със зрителя, като апелира към някои изключително твърди ценности.
По това време светът се разпада, но много хора все още очаквали с нетърпение най-новия филм на този велик талант на комедийното кино.
За самия Чарли Чаплин проектът е доволно предизвикателство. „Великият диктатор” не е просто филм, който осмива, атакува и гротескно характеризира една от най-заплашителните фигури в историята на човечеството.
Това е и първият път, в който Чаплин говори. Гласът му, който бил скрит в предишните му филми, най-накрая излиза наяве. Освен това трябвало да остави незаличимо послание, което да трае вечно.
Събуждане на спящата съвест
Киното притежава повече власт, отколкото си мислим. То предава усещания и емоции на милиони хора. Оставя отпечатъци, идеи, които усвояваме, и спомени, които никога не се изтриват. Речта на Чаплин във „Великият диктатор“ обединява милиони хора с едно и също чувство, това за ангажимент срещу омразата и насилието.
По това време никой нямал особено доверие в този филм и големите студиа в Холивуд не му дават зелена светлина, когато за първи път се сблъскват със сценария през 1939 г. Това се дължи на факта, че по това време германският пазар беше все още важен за САЩ и американците виждат лентата като заплаха.
Нямало значение, че еврейският геноцид вече е започнал. Половината свят предпочита да си обърне главата на другата страна.
Въпреки това, предвид събитията от 1940 г., Чарли Чаплин получава финансиране за своя проект и променя финала така, както е планирал преди това. Тази промяна в последния момент и речта, която той написа набързо и със свито сърце, имат страхотни резултати. То събужда милиони съвести.
Днес ние също сме склонни да си затваряме очите пред реалностите, които отчаяно се нуждаят от нашето внимание и ангажираност. Несправедливостите и великите диктатори оцеляват. Нещо повече, почти същите отзвуци от миналото, които сме смятали за забравени, все още съществуват. Трябва да се събудим и да си спомним посланието на филма на Чаплин.
"Алчността е отровила душите на хората, барикадирала е света с омраза, нагазили сме в мизерия и кръвопролития. Развили сме скорост, но сме се затворили в себе си. Машини, които дават изобилие, ни оставиха в нужда. Нашите знания ни направиха цинични. Нашата хитрост, твърда и нелюбезна. Мислим твърде много и чувстваме твърде малко."
Хората имат нужда от човещина, а не от машини
Речта на Чаплин във „Великият диктатор“ вече е на повече от осемдесет години, но остава актуална и днес. Неговото позоваване на факта, че обществото се нуждае от повече човечност, а не толкова от машини, предизвиква много размисъл.
Наистина технологията е напреднала много от ХХ век насам, но тя има не само положителна, но и разрушителна страна.
Например днес социалните медии ни сближават един с друг и ни позволяват да разпространяваме информация. Това е мощно оръжие, но понякога ни дехуманизира. Твърде често те се използват като канал, който разпространява омраза, дискриминира и атакува различните хора. Повече от интелигентност, както бръснарят посочи във филма, имаме нужда от доброта и нежност.
За съжаление, ние не сме етични, дискриминацията и несправедливостта все още са налице, а войните продължават да бушуват на нашите хоризонти.
Речта на Чаплин във „Великият диктатор“ е вечна, защото не сме разрешили проблемите от миналото. Ние просто ги влачим със себе си и им даваме други форми. Живеем във все по-поляризирано настояще, в което ирационалността, екстремизмът и насилието тихомълком ескалират, почти без да забележим.
Време е за събуждане. Трябва да продължим да се борим за един по-добър свят. Трябва да апелираме към нашата човечност и да станем отдадени на противоотрова на глупостта на омразата.
„Нека се борим за нов свят, достоен свят, който ще даде на хората шанс да работят, който ще даде бъдеще на младите и сигурност на старите. С обещанието за тези неща зверовете се издигнаха на власт. Но те лъжат! Те не изпълняват това обещание. Никога няма да го направят!”
Коментари (0)
Вашият коментар