Историята на Вагуито - перуанския Хачико

Всички знаем тъжната история на Хачико - японското куче Акита, което чакаше професор Хидесабуро Уено всеки ден на гара Шибуя, въпреки че той беше мъртъв от девет години. Връзката, създадена между двамата, е изключително интензивна, пълна с обич.

Всеки ден Хачико чакал господаря си на гарата в град Одате. Но на 21 май 1925 г. професорът по земеделие в Токийския университет получава инсулт. Този следобед, както всеки друг ден, Хачико отишъл да се срещне със стопанина си, но без резултат. Той никога повече не се появил. Въпреки това животното останало там почти десетилетие, вярно и тъжно, поддържайки неизменната надежда, че някой ден ще види отново неговия човек.

Когато Хачико умира, на гарата е издигната бронзова фигура в негова чест. Историята му е направена и на филм. С течение на времето стотици истории са споделяли подобни сърцераздирателни сцени, в които куче чака някого, който вече не ходи по тази земя.

Най-новият Хачико живее в Лима и има наистина трогателна история. Никой не може да остане равнодушен, когато го чуе.

Вагуито - кучето, което чака край морето
Всеки ден Вагуито чака господаря си да се появи на плажа след дълъг ден на риболов в морето. Той е възрастно куче, с интелигентен вид, но дори да го загледате само за няколко секунди, ще усетите тъгата и недоумението му. Той не разбира защо човекът, който преди го чешеше по главата, казваше му мили думи и го прибираше всяка вечер, вече не го среща както преди.

Собственикът на Вагуито е погълнат от морето. Той почива преди години по време на риболов. Кучето все още носи огърлицата и шала на собственика си и все още пази в сърцето си любовта, която изпитвало към собственика си, който не толкова отдавна го осиновява и му дава своята обич.

Жена на име Джоли Меджия се заинтересувала от това куче. Тя се разхождала по плажа Пунта Негра в Лима, Перу, когато се натъкнала на него. Самотата и съсредоточеното му отношение привлекли вниманието й. Животното гледало към морето като същество, което чака и се надява да се завърне някой, когото обича. Когато Джоли разбрала от местните за историята му, тя я публикувала в социалните мрежи.

В рамките на няколко часа изображението на Вагуито станало вирусно.

Всеки се грижи за кучето, което чака стопанина си
Тези, които често посещават плажа Пунта Негра, възприемат Вагуито като част от пейзажа. Понякога той ляга на пясъка, друг път стои мирно, с поглед, вперен в празнотата на хоризонта. Той чака отчаяно. Никой не може да го накара да разбере, че собственикът му е починал, но всеки се старае да се грижи за него.

Хората го хранят, дават му подслон, галят го и дори му оказват ветеринарна помощ, когато има нужда. Той не е сам, много хора се грижат за него всеки ден. Въпреки това животното със своята непоколебима лоялност и тъжно изражение копнее за присъствието и компанията на едно същество. Някой, който никога няма да го изостави.

Връзката, изградена между кучетата и хората, е установена преди векове. Това е връзка, която е част от собствената ни еволюция.
Кучетата, като нас, са социални същества, които създават силни емоционални връзки с тези, с които се чувстват в безопасност.

Лоялността на кучетата към хората
Вагуито не може да скърби за собственика си, защото не знае, че стопанинът му е починал отдавна. Несъмнено той ще продължи да чака фигурата, с която е установил толкова значима емоционална връзка. Неговата лоялност, подобно на тази на Хачико и много други кучета, е ясен знак за социалния характер и способността за свързване на тези животни.

Като човешки същества нашият съюз с кучетата датира от нашето еволюционно минало. Тези ловни другари и защитници на техните социални групи са първите животни, опитомени от хората. Те са стадни животни, което обяснява тяхната лоялност. Това е психо-емоционална котва, от която те не могат лесно да избягат.

Изследване, проведено от Университета по ветеринарна медицина в Упсала, говори за връзката между хората и кучетата като емоционален отпечатък, изграден чрез взаимодействие, споделено време и взаимна грижа. Освен това не може да забравим, че животните функционират чрез рутинни процедури и тези навици са тези, които конфигурират отпечатъка на техните съюзи и привързаност.

Хачико ходеше до гарата всеки ден, за да се срещне със своя господар. Вагуито отива на плажа всеки ден, за да се срещне със своя човешки спътник. Тези обичаи се установяват в мозъците на двете кучета и конфигурират съществуването им с фигури на привързаност, които внезапно съдбата им отмъква.

Това очарователно куче от Лима вероятно ще бъде на плажа години наред, наблюдавайки хоризонта. Неговата фигура, неговата история и неговата тъга отново демонстрират способността на животните да обичат.