Аватар: Пътят на водата - красив филм, разбунил критики

Джеймс Камерън без съмнение е Леонардо да Винчи в света на киното. Малцина артисти са донесли технологични иновации и разказ в света на филмите по такъв начин. Заглавия като „Пришълецът”, „Терминатор” и „Титаник” са едни от най-ярките му примери примери. Нито пък може да пренебрегнем факта, че никой не се е справял толкова добре с очарователната вселена на водата във всичките й форми.

През 1989 г. Камерън ни даде „Бездната”- филм, в който екип от водолази си сътрудничи с флота, за да открие потънала атомна подводница. Там, в дълбините на океана, те влизат в контакт с необикновена раса извънземни, чиято цел е да спасят човешката раса от самата нея. Той даде послание и идея, която завърши със сътворяването на първия „Аватар” през 2009 г.

Всъщност една концепция, която винаги е определяла филмите на Джеймс Камерън, е важността на предаването на екологично съзнание. Някои го определят като сантименталист, твърде голям проповедник и дори идеалист. Никой обаче не може да отрече майсторството му в трудната работа да забавлява публиката, като в същото време предава важно послание.

„Небесните хора ни изпратиха съобщение... че могат да вземат каквото поискат. Че никой не може да ги спре. Е, ние ще им изпратим съобщение… че не могат да вземат каквото си искат! И че това… това е нашата земя!”
Джейк Съли

Този филм ни приканва да обичаме света такъв, какъвто е, без да го променяме, но и да се свързваме със същността на Майката Земя.

Пътуване до водния свят на Пандора
„Аватар: Пътят на водата” е първият филм, режисиран от Джеймс Камерън от 13 години насам. През този период продукциите със CGI (компютърно генерирани изображения) се превърнаха в константа. Може би поради тази причина много хора се чудеха дали великият майстор на специалните ефекти ще успее с този филм да изненада широката публика, като създаде нещо повече от просто продължение.

Е, успя! Филмът бележи крайъгълен камък в еволюцията на технологията за визуални ефекти във водната среда. Успехът му в боксофиса е неоспорим и вече е номиниран в категорията за най-добри визуални ефекти на 95-ите награди на Американската филмова академия. Въпреки това не липсват критични гласове и дори някои кампании за бойкот.

Защо?

„Нашата прамайка не взема страна, Джейк. Тя защитава само баланса на живота.”
Нейтири

Обичайната история, но по-освежаваща
„Аватар: Пътят на водата” ни връща към предишния герой, морският пехотинец Джейк Съли. Тялото, което преди е манипулирал психически, сега е единственото му физическо средство. Той живее щастливо с партньорката си Нейтири, отглеждайки децата им, някои от които осиновени. Той е На'ви и един от най-добрите бунтовнически войни в битката срещу колонизаторите.

За съжаление, хармонията не трае дълго в идиличния свят на Пандора, тъй като колониалната мисия на човечеството стартира отново, подкопавайки мира. В отчаяния си опит да оцелеят, Джейк и семейството му трябва да напуснат гората, за да се присъединят към друг клан. Те са На'ви с по-светлосин цвят, с перки и яздещи крилати ихтиозаври. Те са хората на морето и учат семейството на Джейк на пътя на водата.

По време на това пътуване те трябва да научат и други правила и начини за свързване с природата. Например те установяват симбиотична връзка с необикновен кит, наречен Тулкум. Ако преди горите на Пандора изглеждаха като незабравимо сетивно изживяване, потапянето в тези разкошни морски вселени ни издига като зрители в друго измерение. Водата е друг вид рай, в който всички бихме искали да живеем.

Пандора и колонизаторите служат като огледало
В това продължение сме още по-пленени от Пандора, отколкото в първия филм. Има биолуминисцентни гори, шесткраки хищници, цветя, морски създания и красиви рифове. Лентата едновременно кара кожата ни да настръхва и ни вълнува. Въпреки това Джеймс Камерън също иска да предизвика задължително съзнание у зрителя.

Всъщност тази постановка е почит към натуралния свят, към майката природа, която в Пандора наричат Ейва. Човечеството е истинският враг на себе си и на всички свои екосистеми. На'ви демонстрират как винаги намират връзка с енергията на своята планета, за да възстановят баланса и хармонията. Измерения, които като хора сме разбили и нарушили.

Към днешна дата все още не сме колонизирали планета от сини извънземни. Състезанието за намиране на нови метали извън Земята обаче вече е в ход. Трябва само да се сетите за фигури като Илон Мъск, Джеф Безос или Доналд Тръмп, които в много случаи.

„На'ви казват, че всеки човек се ражда два пъти. Вторият път е, когато си спечелиш мястото сред хората, завинаги.
Джейк Съли

Екология и бойкот на филми
Ние разбираме опазването на околната среда като набор от практики, които ни позволяват да се свържем с ландшафт или екосистема, без да ги променяме, гарантирайки техния баланс и опазване по всяко време. Точно това внушава този филм. Нещо повече, Джеймс Камерън издига екологизма до вид духовност, в която той вижда планетата като божество. Превъзходно същество, което ни приветства и ни дава живот.

Когато видите На'ви, неизбежно е да си помислите за всички онези хора, които поради колониализма и империализма бяха опустошени. Тяхната култура, начин на живот и дори земите им бяха ограбени, за да се заличи всичко свято за тях, всичко, което е истинско и в хармония със самата земя. Америка, Африка, Австралия… Наистина има много Пандори в нашия свят.

Разбира се, има и критици на този филм. Джеймс Камерън е упрекван за неосъзната си арогантност и за това, че отново разказва историята на колонизацията от гледната точка на белия човек.

Филм с твърди ценности
Никой не отрича, че „Аватар: Пътят на водата” е спектакъл на технологиите. На'ви са аватари. Те действат като огледало, в което виждаме отражението на собствената си човечност. Без съмнение, това е нещо, което не трябва да изпускаме от поглед.

Освен възстановяването на връзката с природата и уважението към околната среда, този филм разказва за любовта и семейството. Той също така говори за лидерство, обединение на хората и дори силата на жените. Ронал, бременният племенен лидер, и Нейтири са още един пример за герои, създадени от Камерън, които, като лейтенант Рипли или Сара Конър, са трудни за забравяне.

Този тричасов филм може да се окаже твърде дълъг за някои. За други това ще бъде пътуване, което ще премине мигновено и ще ги накара да искат да се върнат отново на Пандора. За щастие продукцията на третото продължение вече е в ход.