Остракизъм във връзката - как да го разпознаем?

Емоционалното безразличие в една връзка се нарича остракизъм. Тази маскирана форма на насилие възниква, когато единият партньор често пренебрегва нуждите, исканията или желанията на другия. Най-често прибягва до тотално мълчание и пълна липса на реакция.

В Древна Гърция наказанието за онези, които се считали за опасни, било изгнание и изолация. Това било тежка присъда за осъдения, защото без защитата и вниманието на околните, той не оцелявал.

Остракизмът обикновено се случва при двойки, където комуникацията отсъства. В повечето случаи единият партньор е този, който отхвърля другия. Това безразличие включва поведение, в което не се обръща никакво внимание на комуникативните или емоционални нужди или дори пълното игнориране на потърпевшия за значителен период от време.

Правилната комуникация изисква три основни елемента. Подател, получател и съобщение. В емоционално студените отношения има съобщение и подател, но няма получател. Защото остракиращият партньор не иска да общува с човека до себе си, не го слуша и напълно го избягва. Последното варира от невдигане на телефона до напускане на къщата.

„Безразличието и пренебрежението често причиняват много повече щети, отколкото откровената неприязън.“
-Дж. К. Роулинг-

Признаци на остракизъм в една връзка

Игнориране на партньора
• Отказ да се води разговор по всякаква тема, която е дори леко спорна. Въпреки това е нормално и дори здравословно двойките да се карат. Ключът е в начина, по който се справят с тези спорове. Когато има остракизъм във връзката, това, което се случва е, че единият партньор иска да говори за разрешаване на конфликта, но другият не. Човекът, който иска да общува, може да бъде оставен да си говори сам, без другия да взема участие в дискусията, а може също така да говори на стената, докато партньорът му го игнорира.
• Игнориране на въпроси или даване на едносрични отговори. Едносричните отговори са много чести. Те имат за цел да затворят устата на повдигащия темата, което всъщност е това, което иска партньорът, който го отхвърля. Това обаче създава лошо чувство между двойката, което не се разрешава и следователно се натрупва с времето.

Избягване на партньора
• Избягване на всякакъв вид физически и визуален контакт. Другият партньор се чувства едновременно необичан и отхвърлен. Това пряко се отразява на неговото самочувствие. Може да почувства, че просто не заслужава любов или привързаност и че не е непривлекателен и е нежелан.
• Ходене на социални събития без партньора. Въпреки че е вярно, че партньорите в една връзка обикновено искат да запазят своята индивидуалност, те също трябва да бъдат един до друг, за да се подкрепят понякога. Следователно, ако единият партньор никога не ходи на социални събития или срещи с другия, той не взема предвид нуждите на любимия си.

Непоказване на любов или подкрепа
• Не се предлага безусловна подкрепа. Двойките са предназначени да дават любов и подкрепа един на друг, както и да ги получават. Ако единият партньор не се интересува от плановете, надеждите и мечтите на другия, не е до него и не го насърчава по никакъв начин, той не го подкрепя безусловно.
• Не се показва привързаност. Двойката трябва да се обича. Тази любов трябва да бъде стълбът, върху който се гради всичко останало. Въпреки че партньорите може да спорят, винаги има привързаност и целта им трябва да бъде да постигнат споразумение, което да е от полза и за двамата.

Как се чувства жертвата?
Както стана ясно, остракизмът се появява в двойката чрез различни видове поведение. Понякога той може да остане незабелязан, тъй като това не е пряко физическо или психологическо насилие. Няма словесни обиди и унижения. Въпреки това остракизмът може да причини повече щети, отколкото по-директна форма на агресия.

Понякога жертвите не напускат партньорите си, защото се заблуждават, че поведението на любимия им е фаза, която ще премине. Или може да си помислят, че партньорът им е такъв и е тяхно задължение да бъдат малко по-гъвкави и да го толерират. Или дори си мислят, че "не е толкова зле". Освен това хората около тях може да има напомнят, че всеки има някакви отрицателни качества. С други думи, те просто трябва да се примирят с това.

Дълбоко в себе си обаче жертвата страда ежедневно, тъй като не знае кога партньорът й отново ще я игнорира. Това може да я накара да бъде в постоянно състояние на силна тревожност.

Освен това е доста обичайно жертвата да изпитва страх. Тя не може да изрази себе си, защото опитът й казва, че ако го направи, ще й се отговори с безразличие. Следователно, тези хора просто ще почувстват повече болка и тъга.