Въпреки че когато говорим за скръб, сме склонни да я свързваме със смъртта на любим човек, истината е, че понятието скръб е широко и може да се отнася до всякакъв вид значителна загуба в живота ни. Това включва смъртта на домашен любимец.
Смъртта на куче или котка, или друго животно, което обичаме, може да бъде толкова тежка, колкото и загубата на роднина. Проучване, проведено от Harris Interactive, установява, че 90 процента от собствениците на кучета и котки в Съединените щати смятат кучето си за член на семейството. Затова се изпитва истинска болка пред лицето на загуба като тази.
Начини за преодоляване на загубата на куче
1. Важно е какво чувствате вие, а не какво казват другите
Пред лицето на смъртта на вашето куче може да почувствате, че нямате толкова „право“ да скърбите за загубата на домашния си любимец толкова, колкото при други видове загуби.
Може също така да получите коментари, които обезсилват емоциите ви, като „Голяма работа“ или „Та това е само едно куче“ и т.н. Не е изненадващо, че тези коментари изобщо не помагат.
Всъщност те нараняват и правят тъжните ви емоции още по-трудни за преодоляване в сегашното ви емоционално състояние. Не забравяйте, че имате право да се чувствате така, както се чувствате.
2. Разберете фазите на скръбта
Фазите на скръбта, предложени от психиатъра Елизабет Кюблер-Рос, са добре известни. Те се срещат и при оплакване на смъртта на куче. Въпреки това те не се появяват непременно линейно или в същия ред, нито трябва да ги изпитате всички. Важно е обаче да знаете какви са те, за да може да ги разпознаете.
• Отричане.
• Гняв.
• Договаряне.
• Депресия
• Приемане.
Разбирането как се чувствате може да ви помогне да канализирате тези емоции. Например яснотата, че шокът (отричането) обикновено се появява в началото. В това състояние наистина не вярвате, че кучето ви го няма и че никога повече няма да го видите. Дори очаквате да дойде и да ви се радва, когато се приберете у дома. Нормално е. Дайте си време.
3. Освободете се от чувството за вина
Чувството за вина също често се появява заедно със скръбта. Ако кучето ви е било болно или е имало проблем, който не сте открили навреме (или дори ако това не е било така), обикновено се появява вина.
Тя е емоционално състояние, върху което трябва да работите. Не сте виновни, че кучето ви е умряло. Дори ако смъртта му се дължи на инцидент, в който сте участвали, не забравяйте, че не сте имали лоши намерения. Постепенно се освобождавайте от вината си, в противен случай наистина ще ви е трудно да се излекувате.
4. Обградете се с хора, които ви разбират
Ако по някаква причина това не е възможно, поне се опитайте да се обградите с човеци, които ви съчувстват, утвърждават емоциите ви и разбират през какво преминавате (или поне, които го уважават). Прекарването на време с хора, с които се чувствате комфортно в сложни моменти като този, може да бъде изключително лечебно. Това също е акт на грижа за себе си и любов към себе си.
„Искреното изслушване е едно от най-добрите лекарства, които може да предложим на умиращите и опечалените.“
-Джийн Камерън-
5. Извършете ритуал за сбогуване
Ако смятате, че имате нужда от това, кажете „сбогом” на вашето куче по начина, по който искате. Може да напишете писмо или да разпръснете праха му на някое от любимите му места. Направете нещо, което ви напомня за него и което ви позволява да завършите този етап от живота си.
Спомняйте си
Не забравяйте, че вашата болка е искрена и че не трябва да се опитвате да я контролирате или отричате. Слушайте сърцето си за това, от което имате нужда във всеки един момент, и си позволете да плачете и да се чувствате зле. Това са необходими процеси, за да излекувате и завършите процеса на скръб. В крайна сметка ще си спомняте кучето си с чувство на носталгия и безкрайна любов, но вече не с толкова силна болка.
Въпреки това не бързайте да стигнете до етапа на приемане. Разберете, че е нормално да боли. В края на краищата вашето куче е било любимец, приятел и партньор, който е споделял живота ви.
Коментари (0)
Вашият коментар