Какво да направим, ако се чувстваме по-низши от другите

„Чувствам се непълноценен и неспособен да направя нещо“. Този тип мисли са доста често срещани. В интерес на истината дори привидно самоуверените и добре организирани хора нерядко проявяват това почти разяждащо ниско самочувствие, което ограничава живота им.

Презрение към себе си, чувство за неадекватност и прекомерно самоизискване. Въпреки че повечето от нас могат незабавно да идентифицират характеристиките на класическия комплекс за малоценност, дефиниран от австрийския лекар Алфред Адлер, който е ученик на Фройд. Според него всички деца се определят от тази черта поради тяхната непълноценност в почти всеки аспект (ръст, тегло, възраст, чувство за власт). Според него чувството за малоценност може да действа като стимул и импулс, който трябва да се преодолява ежедневно.

Ако се чувствате така, сякаш струвате по-малко от другите хора, откриете, че се сравнявате с вашите братя и сестри, приятели и колеги и се виждате като по-малко компетентни или по-малко привлекателни, в крайна сметка може да ги намразите. Може също да станете жертва на чувство на изолация и дори депресия.

Характеристики и стратегии за справяне, когато се чувствате непълноценни
Ако се чувствате некомпетентни, грешни и по-низши от другите, вие живеете с яростни вътрешни врагове. Това са вашият ум, вътрешен диалог и наистина вредни минали преживявания. Те унищожават всякакъв намек за самоуважение и всякаква сила на самооценката.

Живеете с идеи като „ Не мога“, „По-добре дори да не опитвам“ и „Това просто не е за мен, защото всички останали са много по-добри“, които ви увреждат и изтощават.

Въпреки това в днешно време не всички деца приемат идеята да са по-„низши” от родителите си. Тук вече говорим за синдрома на императора или детето-тиранин. Гордън Олпорт посочва, че чувството за малоценност се поражда от лоши преживявания, преживени по всяко време, и начина, по който са интерпретирани.
Този вид преживяване може да проникне дълбоко във вас, да ви стагнира и да ви потопи в негативно и трайно емоционално състояние.

Стратегии за управление на чувството за малоценност, зараждащо се в детството
Израстването в семейна среда, в която рядко сте получавали положително подкрепление, намалява самооценката ви. Освен това, ако сте имали брат или сестра, който винаги е получавал похвала, или сте прекарали ранните си години във взискателна или презрителна среда, вашата представа и самочувствие биха били дълбоко наранени.

Какво може да направите?
• Преформулирайте, отделете и пренапишете. Когато детството ви се определя от липса на нещо, вие трябва да преформулирате и пренапишете всичко, което е предадено, усетено и научено от другите. Ако вашата майка ви е убедила, че не сте достатъчно добри, време е да промените тази мисъл.
• Самоефикасност. Ако си казвате, че се чувствате по-низши от другите, това означава, че имате наистина ниско чувство за собствена ефективност. Това вероятно е така, защото като дете са ви карали да вярвате, че сте тромави, грешни, мързеливи, неспособни и т.н. За да укрепите самочувствието си, трябва да работите върху себеефективността и затова трябва да си поставите малки цели и задачи, за да покажете на себе си какво може да направите.

Насилствени връзки
Да имате емоционална връзка с нарцисист. Да живеете години наред с някого, който ви е малтретирал. Тези видове преживявания могат да навредят на вашата самооценка.

Какво може да направите?
• Не се обвинявайте. Вие не сте отговорни за случилото се, така че не се натоварвайте с повече негативизъм и презрение. Време е да се излекувате след всичко, през което сте преминали.
• Дайте си сили. Вдигнете главата си и се запитайте какво искате. Начертайте нови планове, запознайте се с нови хора, разчитайте на тези, които ви обичат, и помнете, че животът си струва, че вие си струвате.
• Възстановявайте самочувствието си ден след ден. Направете промяна, която ви кара да се чувствате добре и компетентни. Започване на курс, търсене на друга работа, обмисляне на нови проекти...

Чувство за непълноценност поради вашата раса, физически външен вид, увреждане и специфични ограничения
Обичайно е да изпитвате чувство за малоценност поради социални, физически, културни аспекти. Например наднормено тегло, определен цвят на кожата, аутистичен спектър, увреждане... Всеки от тези факти може да ви накара да се почувствате в неравностойно положение.

Какво може да направите?
• Пазете се от самоизпълняващи се пророчества. Чувствата за несигурност и неадекватност неизбежно подхранват самоизпълняващи се пророчества. Ето защо, ако приемете за даденост, че няма да получите тази работа, защото сте твърде ниски, затлъстели или сте от друга религия, да речем, и решите дори да не кандидатствате за длъжността поради тези причини, вие се ограничавате.
• Вие струвате повече, отколкото си мислите, и първо трябва да докажете това на себе си, преди да се тревожите за другите хора. Същността на комплекса за малоценност включва увличане в цикъл от негативни мисли, чувства и поведение. Следователно трябва да започнете да създавате нови мисли и да подхранвате нови емоции. Кажете си, че не е нужно да доказвате на никого какво струвате и че не трябва да се сравнявате с никой друг.
Започнете да инвестирате в себе си.

Чувство за малоценност и психични разстройства
Един последен аспект, който не бива да се пренебрегва, е, че чувството за малоценност също се появява при множество психологически разстройства. Проучвания като това, проведено в университета в Хамбург от д-р Стивън Мориц, демонстрира, че чувството за малоценност също е склонно да се появява при пациенти с шизофрения.

Освен това хората със зависимо разстройство на личността или избягващо разстройство на личността също могат да проявяват чувство за малоценност. Те могат да присъстват и зад самонараняващо се поведение или хранителни разстройства.