Както при хората, така и при химичните елементи има звездни мигове, при които те неочаквано попадат в светлината на прожекторите и стават обект на всеобщ интерес и внимание. Точно това се случва с цинка, скромният елемент от IIБ група на Периодичната система, чието откритие се губи далеч в древността, както това на златото, среброто, живака, медта, желязото, оловото и калая. Преобладава мнението, че наименованието на този елемент е дадено от швейцарския лекар и алхимик Филип фон Хохенхайм, по-известен като Парацелз.
Интересът към цинка във физиологията и медицината нараства невероятно много след забележителното откритие на американските учени от Кеймбриджкия университет Д. Кейлин и Т. Ман, които в началото на 40-те години на миналия век доказват наличието му в състава на един изключително важен ензим – карбоанхидраза, чиято значимост за човешкия организъм е по същество идентична с тази на хемоглобина. Докато хемоглобинът осигурява на клетките на човешкото тяло живителния кислород, карбоанхидразата способства за инактивиране и извеждане от организма на въглеродния диоксид – крайния продукт от уникалния процес дишане, стоящ в основата на живота. В последвалите многобройни изследвания са открити близо 100 ензима, в състава на които влиза този елемент и поне два пъти повече такива, на чието действие той оказва влияние. Става пределно ясно, че цинкът играе съществена роля в огромен брой жизненоважни процеси в човешкия организъм и е ключов фактор за появата или предотвратяването на редица сериозни патологии.
Едно от последвалите значими открития се отнася до способността на цинка да свързва и инактивира риновирусите, едни от най-разпространените инфекциозни причинители, противодействайки по такъв начин на тяхното размножаване. Установено е, че в комбинация с витамин С цинкът върши истински чудеса по време на грипна епидемия.
Редица изследвания недвусмислено показват, че цинкът играе важна роля в синтеза на носителя на наследствената информация – молекулите на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), в процесите на възстановяване на клетките в човешкия организъм, в усвояването на фосфора и витамин Е, в синтеза на голям брой хормони (инсулин, кортикотропин, соматотропин, гонадотропини) и т.н. При дефицит на цинк организмът е в много по-голяма степен предразположен към развитие на диабет и язвена болест. Много важно е присъствието на цинк в менюто на бъдещите майки, особено в първите три месеца на бременността.
По категоричен начин е доказана изключителната роля на цинка за мъжкото здраве. Установено е, че цинкът защитава клетките на простатната жлеза от израждане, подпомага производството и подвижността на сперматозоидите и синтеза (заедно с витамин D) на тестостерон. От този стероиден полов хормон зависи сексуалната функция на мъжете, производството на червени кръвни телца, както и редица типично мъжки качества – сила, издръжливост, окосмяване, глас и пр.
Многобройни изследвания сочат, че цинкът играе важна роля за доброто състояние на когнитивните функции на мозъка (мисловна дейност, памет, концентрация, съобразителност, реч), за добрия вид на кожата (заедно с витамин А), косата, ноктите и т.н. Редица оплаквания на хората в напреднала възраст (прогресираща атеросклероза, главозамайване, шум в ушите, отслабване на слуха, чупливост на кожните капиляри и т.н. ) в много случаи са следствие от дефицита на този елемент. Доказана е ролята на цинка за активизиране на участъците в мозъка, отговорни за формирането на възприятията за вкус и мирис.
Ежедневната потребност на човешкия организъм от този жизненоважен елемент се оценява на 15 мг. Приблизително 12 мг не се усвояват и се извеждат от организма, т.е. тялото ежедневно разполага с 2,5-3 мг цинк.
Повече за продуктите, предлагани в магазините на „Лечител“, може да научите на shop.lechitel.bg, както и на телефон 0885/922 821.
