Има малко неща по-успокояващи от прегръдката. Това е жест, който ни кара да се чувстваме обичани, подкрепяни и в безопасност. Не всеки обаче изпитва тези приятни усещания. За някои хора дори едно просто докосване на рамото може да им причини голям дискомфорт.
Физическият контакт може да бъде с различна типология и да предава различни съобщения. Използва се за казване на „здравей” и „довиждане”, изразяване на подкрепа и показване на съпричастност или обич. Накратко, обединява ни и ни сближава с другите.
Въпреки това има определени обстоятелства и лични характеристики, които могат да накарат някои хора да усещат този физически контакт като инвазивен или заплашителен.
Това може да се дължи на културни или лични модели или нерешени проблеми.
Нека да разгледаме някои от възможните причини.
1. Стил на родителство
Степента, в която проявяваме физическа обич и се чувстваме комфортно с нея, зависи от това как сме отгледани. Например израстването в близко и любящо семейство насърчава децата да възприемат същия отворен и ориентиран към докосването стил на поведение. Обратно, ако родителите не са били демонстративни с обичта си, е вероятно децата да приемат същото дистанцирано отношение.
Това обаче не е решаващо, тъй като в някои от тези случаи се случва точно обратното. Има хора, които са израснали с липса на физическа обич, но по-късно могат да се опитат да я компенсират. Те са тези, които винаги поемат инициативата и целуват и прегръщат близките си.
2. Ниско самочувствие и несигурност
Тези, които не харесват физическия контакт, може да нямат силно и здраво самочувствие. Доказано, че най-несигурните хора обикновено се чувстват застрашени от близостта си с другите. Това е особено заплашително, ако страдат от социална тревожност.
Като маркират и спазват дистанцията си, те се чувстват по-контролиращи ситуацията. Това означава, че избягват да се чувстват уязвими. Освен това те усещат, че това ги спасява от отхвърляне или емоционална връзка, която е твърде интимна.
3. Аз-образът и осъзнаване на тялото
Представата за себе си и връзката, която имаме със собственото си тяло, също могат да допринесат за физическия дискомфорт при някои индивиди. Те може да имат лоша представа за себе си. Това означава, че повече или по-малко съзнателно ще почувстват отхвърляне към тялото или образа си.
Следователно, ако се чувстват грозни, неприятни, непривлекателни, твърде високи или ниски, твърде дебели или кльощави, или се възприемат като пълни с недостатъци, вероятно ще избягват да бъдат докосвани от другите.
Те може също да имат слабо осъзнаване спрямо тялото си, което означава, че обикновено не го слушат и не са в контакт с него. Така докосването или прегръдката на друг човек ги кара незабавно да се върнат в тялото си, на което не са свикнали да обръщат внимание или да обитават съзнателно. Това може да ги накара да се чувстват неудобно.
4. Културни модели
Очевидно средата, в която са израснали и в която живеят сега, също формира техните мнения относно физическите прояви на обич. В определени култури физическата близост се насърчава, докато в други е ограничена.
5. Страхове и фобии
Хората, страдащи от този феномен, може да избягват да се сближават с другите поради фобия от микроби, мръсотия или разпространение на определени заболявания.
Има обаче някои хора, които наистина не понасят физически контакт и самата мисъл да бъдат докоснати от друг им предизвиква изключително безпокойство. Това е ирационален страх, известен като хафефобия.
6. Травма и злоупотреба
И накрая, ако са претърпели сексуално или физическо насилие в миналото, те могат да отхвърлят физическия контакт. Всъщност предишни травми и негативни преживявания често генерират голям страх от установяване на физическа близост с другите.
Нужда от физически контакт
Физическият контакт намалява нивата на стрес, подобрява здравето и имунната система, подобрява положителните емоционални състояния и насърчава социалните взаимоотношения.
Коментари (0)
Вашият коментар