Последиците от инсулт могат да бъдат много сериозни, а степента на увреждане варира от умерена до тежка. Има и други странични ефекти, като емоционални и поведенчески промени, които пациентите понякога изпитват след инсулт.
Неврорехабилитацията след него се фокусира повече върху възстановяването на двигателните умения на пациента. Инсултът може да причини хемиплегия (парализа на едната страна на тялото), затруднено ходене, афазия, когнитивен спад и др. Тези странични ефекти са най-честите в широк списък от потенциални проблеми и изискват много внимание. Въпреки това, ако пациентът не получи помощ за своите емоционални и поведенчески промени, физическата му рехабилитация може да не напредне според очакванията.
Какво е инсулт?
Инсултът е внезапно прекъсване или намаляване на кръвоснабдяването на мозъка. Това причинява комбинация от физически симптоми и когнитивни промени, които могат да бъдат временни или постоянни.
Най-честите видове емоционални промени
• Патологична емоционалност или патологичен смях или плач. Това е, когато пациентът се смее или плаче по непропорционален начин на стимула, който предизвиква споменатата реакция.
• Емоционална инконтиненция. Това е свързано с предишната точка, тъй като се отнася до трудности при регулиране и изразяване на емоции. Емоционалната реакция може да бъде непропорционална или неподходяща по отношение на честотата, интензивността и продължителността. Тя също може да бъде напълно извън контекста.
• Умора след инсулт. Силно изтощение от минимално умствено или физическо усилие. Може да бъде придружено от субективно усещане за изтощение. Някои хора също имат проблеми със стартирането на задачи, които изискват всякакви усилия, колкото и минимални да са.
• Апатия. Загуба на интерес към неща, хора и дейности.
• Анозогнозия. Липса на осъзнаване на болестта. Най-забележимото нещо за този конкретен симптом е емоционалната разлика спрямо увреждането.
• Раздразнителност и агресивност. Това е много често срещано. Те могат да бъдат словесни или физически (към предмети и хора).
• Тревожност или депресия. Те са много чести след всякакъв вид мозъчна травма. Инсултът обаче винаги включва някаква функционална загуба или загуба на способност. Това означава, че пациентите трябва да изпитат процеса на скръб, който може да причини депресия и тревожност.
Вторични промени в поведението след инсулт
• Промени в социалното поведение. Това е най-често срещаната промяна и може да обхване всички останали. Близките до пациента са склонни да забележат, че не е същият. Те забелязват промени в характера, личността, начина, по който се отнася към другите и т.н.
• Инфантилност. Склонност към безотговорност и наивност.
• Негъвкавост. Това е друг от основните симптоми. Отнася се до способността да се променят вече определени планове. Намаляването или дефицитът на работната памет може да причини този симптом.
• Егоизъм. Пациентите с инсулт често са егоцентрични и не могат да се поставят на мястото на други хора.
Емоционалните и поведенческите промени са естествени реакции на инсулта, но може да имат негативни последици за възстановяването на пациента.
Важно е да сте наясно с емоционалното състояние на семейството на пациента или на болногледачите. Грижата за пациент с инсулт може да бъде непосилна и често засяга психологическото здраве на лицата, които я извършват. Важно условие е те да са здрави и да разполагат с необходимите ресурси. Това е от решаващо значение за тяхното собствено благополучие и за благополучието на пациента с инсулт. В крайна сметка, няма по-добър начин да се грижиш за другите от това да се грижиш за себе си. Както се казва, от празна чаша не се налива.
Коментари (0)
Вашият коментар