3-те най-добри начина да хвалим детето си

Децата развиват толерантност към похвала и се нуждаят от все по-високи дози. Ето защо хваленето на детето ви може да бъде рисковано. Казвайки неща като: "Ти си толкова умен!" или „Ти си толкова креативен!“, докато в някои случаи може да бъде полезно, в други може да бъде вредно. Защо?

Когато вашето малко дете извърши подвиг или демонстрира социално умение, като например да се обуе само, вие веднага го хвалите за постиженията му. Браво! То е постигнало нещо и вие го възнаграждавате устно. Вашата похвала често се изплъзва от устата ви, без дори да забележите.

Хвалебствията - нож с две остриета
Когато хвалите детето си, то прави асоциацията действие=похвала. Поради тази причина то най-вероятно ще повтори постижението си, просто за да бъдат похвалено отново.

Използването на похвала само мотивира децата да получават все повече и повече хвалби. Следователно, когато хвалбата поставя етикет на дете (например „Ти си толкова умен“), за него е лесно да се съсредоточи само върху поддържането на това възприятие с течение на времето, вместо да се интересува от неговото представяне или процеса на учене.

Психологът Алонсо Тапиа твърди, че само използването на похвала „може да се възприема като форма на контрол, така че интересът към задачата ще намалее“. С други думи, може да накарате детето си да спре да задава въпроси или да намалите участието му в конкретната дейност. Накратко, ако се опитате да подсилите поведението на детето си, като му кажете, че е изключително умно, може да го спрете да демонстрира вътрешно мотивирано поведение.

Как трябва да хвалим детето си, за да му помогнем да изгради ефективна мотивационна рамка?

Хвалете процеса, а не човечето
Начинът, по който хвалите детето си, може да повлияе на мисленето му и от своя страна на склонността му да поема предизвикателства, да упорства и да успее. Има две конкретни нагласи на мислене - фиксирано и растеж.

1. Децата с фиксирано мислене вярват, че неща като интелигентност, характер и творчески способности са вродени и непроменими. Те са убедени, че независимо колко упорито учат или колко усилия полагат, те в голяма степен остават с картите, които са им раздадени по рождение. Тъй като вярват, че потенциалът им е ограничен, те избягват предизвикателства, които тестват техните способности. Тези видове мисли лесно могат да станат причина за провал в училище или социално оттегляне.
2. Децата с мислене за растеж мислят за мозъка като за мускул. Те вярват, че може да расте и способностите му могат да бъдат подобрени чрез практика, усилия и отдаденост. Тези деца смятат, че техните способности при раждането са като семенце и че растежът им ще бъде силно обусловен от това как се грижат за него.

Тази разлика в мисленето е демонстрирана с експеримент, в който четиригодишни хлапета били помолени да наредят пъзел. Била им дадена възможността да използват лесен пъзел, който преди са редили, или да опитат с по-предизвикателен.

Децата с фиксирано мислене решили да заложат на по-лесния пъзел, като по този начин утвърдили съществуващите си способности. От друга страна, децата с нагласа за растеж се чудели защо някой ще реди отново същия пъзел, ако има възможност да подреди нов?

Децата с мислене за растеж избрали да се справят с по-трудните пъзели. Те бяха склонни да продължат да тестват способностите си, вместо да се опитват да спечелят увереност, като редят тези пъзели, които вече са надраснали.
Искате ли да култивирате мислене за растеж у детето си? Ако е така, вместо да ги хвалите, похвалете процеса.

1. Оценете стратегията им. Например „Намери наистина добър начин да го направиш“.
2. Похвалете с конкретни думи, например „Ти наистина си се справил с дробите“.
3. Ценете усилията им. Например „Личи си, че си тренирал“.

Група изследователи, водена от психолога Вулф-Уве Майер , провежда серия от експерименти с деца на възраст под седем години, които приемали похвалата за чиста монета. Учените проверили как деца на възраст над 12 години разглеждат похвални думи, за да разкрият истината. С други думи, те сравнявали собственото си възприятие за стойността на своята работа и това на похвалите, които са получили.

Проучването открива, че децата, които виждат разлика между своето възприятие и това на учителя, приемат похвалата като знак, че възпитателят смята, че им липсват способности и се нуждаят от допълнителен тласък. От друга страна, изследването показва, че децата гледат на похвалите като по-искрени, когато учителят изложи и известна критика към работата, която са свършили.

Бъдете искрени. Една от най-големите грешки, които може да направите като родител, е да приемете, че децата ви не са достатъчно умни, за да открият каквито и да било намерения зад похвалата ви. Може да си мислите, че окуражавате детето си, като хвалите лошите му резултати, но се оказва, чеф. Затова трябва да се уверите, че предлагате само истинска похвала за реални постижения.

Престанете да ги хвалите напълно
Похвалите могат да бъдат направо обезкуражаващи. Това основополагащо изследване е проведено от Мери Бъд Роу. Тя демонстрира, че група ученици от началното училище, които били обилно похвалени от учителите, започнали да отговарят на въпроси с по-колеблив тон („Отговорът седем ли е?“). Освен това, когато учителят не се съгласявал с тях, те оттегляли първоначалното си предположение.

В друго проучване, проведено от Джоан Грусек и Леон Кучински, децата на възраст от осем до девет години, които често били обилно хвалени, започнали да се държат по-малко щедро всеки ден със своите връстници. Всеки път, когато хлапетата чуели: „Толкова се гордея с теб, че помагаш или споделяш“, те показвали по-малко поведение на помощ и споделяне. Следователно интензивността на импулса за сътрудничество намалява и създава ефект, обратен на желания.

Наблюдавайте и коментирайте
Вместо да хвалите, опитайте се да наблюдавате и коментирате. Например кажете: „Завърши рисунката си!“ Такива коментари признават усилията на вашето дете и го насърчават да се гордее с постиженията си. Ако детето ви нарисува картина, когато кажете какво мислите за нея, не го съдете. Например не казвайте: „Тези облаци са твърде големи!“ или „Сигурни ли сте, че е трябвало да използваш толкова много синьо?“

В крайна сметка искате детето ви да се чувства насърчено и мотивирано, нали? Трябва да признавате неговите триумфи, защото наистина се гордеете с него.