Тодор Колев - историята на шуменското варненче от София

Преди 9 години на 15 февруари ни напусна Тодор Колев. Изключителен актьор, който остави следа в театъра, киното, телевизията, радиото, музиката.

Артистичният му път обаче не тръгва лесно. Във ВИТИЗ е приет от втория път. При първия го късат безславно още на старта. Единият му крак толкова трепери от напрежение, че членовете на комисията веднага го задраскват в списъците си.

Младежът от Шумен е дошъл да превземе театралната крепост във войнишката си униформа, но все пак е оставил командвания от него танк Т-34 в поделението в Гоце Делчев.

След уволнението младият Тодор, наречен с прякора на баща си Адама, се връща в родния Шумен. Желанието му да стане актьор е толкова голямо, че кандидатства в местния театър по известния тогава член 9 от едно постановление на Министерството на културата.

Не го вземат

в Шуменския

театър

и той започва да свири и пее в градското казино. Късметът му излиза след няколко месеца, когато директорът на театъра Христо Кръчмаров поставя пиесата “Волпоне” и го кани за ролята на паж, който участва в интермедиите. После го вземат на постоянна работа - но участник главно в миманса или дори осветител.

За следващото кандидатстване в театралното училище Тодор Колев започва да се готви “страшно отговорно, спартански, също като спортист, който така тренира за олимпиада, че по време на провеждането й да достигне върховата форма”, признава той в автобиографичната си книга.

На изпитите преминава с бръснеащ полет през всичките кръгове - малко след като започне стихотворението, баснята, прозата и т.н., комисията го спира и праща на следващия тур. Но на последния кръг се получава сериозна засечка. Комисията с председател проф. Желчо Мандаджиев, ректор на ВИТИЗ, го кара да изпее нещо.

Тодор Колев започва по известното Ботево стихотворение:

Кавал свири на поляна,

на поляна край горица.

Млада, хубава Стояна

търчи с менци за водица.

Явно знаейки за изявите на Тодор Колев в шуменското казино, проф. Мандаджиев му казва да изпълни някое джазово парче. Тодор обаче знае, че джазът се смята за упадъчно буржоазно явление, и отсича:

- Ааа, въобще не знам такива работи!

В последа сметка младежът от Шумен е приет в класа на проф. Кръстьо Мирски, после този клас се разделя на две и Тодор Колев отива при проф. Николай Люцканов, който дебютира като преподавател във ВИТИЗ.

На учител случва, но не и на ректор. Проф. Желчо Мандаджиев е сменен от Иван Чипев, след това институтът е оглавен от Васил Колевски. Първият е известен с това, че става народен артист” без преди това да е бил заслужил. В книгата си Тодор Колев нарича Колевски “изпълнител на поръченията на партията и ограничен човек”.

Един от най-добрите приятели на Адама - прякорът си идва с Тодор и в София, е Николай Николаев, който след години ще стане известен като Бате Николай, а после и като клоуна Коко. “С Тошката бързо се надушихме като крастави магарета и разбрахме, че сме от една кръвна група”, разказа ми приживе Николаев.

И двамата се женят още във втори курс. Николай, който изпреварвя приятеля си с един месец - за студентката по режисура Маргарита Вълкова, Тодор - за колежката си Адриана Палюшева. И двете са големи красавици,

но и двете са

по-високи от

съпрузите си

с по една глава

За да поизравнят положението, двамата младежи си купуват бомбета. Късно една вечер двете двойки се прибират от гости и са почти сами в трамвая. Качват се обаче две по-дребни от тях момчета и започват да закачат девойките.

Тодор и Николай, естествено, започват да ги защитават и тогава ония двамата хващат перифериите на бомбетата им и ги нахлупват до устата им. Става скандал, ватманът спира трамвая, идва и милиция. Потърпевшите искат двамата хулигани да бъдат арестувани.

“Как ще ги арестуваме, бе - възкликва единият от милиционерите. - Това са известните боксьори братя Ставреви!””

След като Николай и Маргарита подписват бракосъчетанието си в райсъвета, отиват да си направят снимки в студиото на известния фотограф Папакочев. Като вижда ръстовата разлика на младоженците, той слага една тухла, на която женихът стъпва и така положението е спасено.

Тогава Тодор Колев много се смял на случката, но години по-късно му се случва почти същото, докато се снима във филма на Николай Волев “Господин за един ден”. Актрисата Йорданка Стефанова, която игра съпругата му, е също по-висока за общите планове между двамата сковават специално дървено садъче. Тодор признава, че

още като

първокурсник

мечтае за кариера

в киното

Изпитва респект към колегите си, вече снимали се във филми. Още като студентка Илка Зафирова играе главната роля във филма на Рангел Вълчанов “Вълчицата”.

Самият артист разказваше, че за първи път се снима във филма “Цар и генерал”, кани го лично режисьорът Въло Радев. В “Невероятна история” обаче има един кадър, в който се мярка и Тодор, тогава той е третокурсник. В типичния си стил Тодор направи следния коментар:

“Това е една от най-големите мистерии и загадки в киното ни. Участието ми е толкова мимолетно, че не е уловено от никой критик или специалист от филмовата статистика!”

Да участват в “Невероятна история” отиват почти всички студенти от курса. Снимките са във филмовия павилион на ул. “Любен Каравелов”. Хонорарът им е 5 лева. За участието му в “Цар и генерал" хонорарът вече е 100 лв. По договор има 10 снимачни дни. Ролята му на млад полицай, който присъства на разстрела на ген. Владимир Заимов, дори не е описана в сценария. И Въло Радев му казва сам да измисли какво да прави, когато застане пред камерата.

Понеже в гарнизонното стрелбище, където става екзекуцията на генерала, обвинен в шпионаж в полза на Съветския съюз, е студено и влажно, Тодор Колев решава да направи героя си хремав - киха, кашля, подсмърча. Наскоро пак гледах “Цар и генерал” и ми се стори, че с това подсмърчане младият полицай изпитва жал и състрадание към вързания преди разстрела ген. Заимов.

Въло Радев остава доволен от представянето на младия актьор. А Тодор си казва: “Абе, добре. Значи ненапразно съм си мислел, че ще мога да върша работа в киното!”