Вал Килмър, който почина вчера на 65-годишна възраст, често е бил подценяван като актьор.
Имаше невероятен обхват: превъзхождаше в комедии, уестърни, криминални драми, музикални биографични филми и екшън приключенски филми.
И може би най-доброто му представяне комбинира уменията му на сценичен актьор с прекрасен певчески глас, за да съживи иконата на контракултурата от 60-те години Джим Морисън във филма на Оливър Стоун The Doors.
Критикът Роджър Ебърт написа: „Ако има награда за най-невъзпятата главна роля на неговото поколение, Вал Килмър трябва да я получи. В толкова различни филми като „Истински гений", „Топ гън", „Строго секретно!" той показа набор от герои толкова убедителни, че вероятно повечето хора дори сега не осъзнават, че са гледали един и същ актьор."
Ранен живот
Вал Едуард Килмър е роден на 31 декември 1959 г. в семейство от средната класа в Лос Анджелис. Родителите му са християнски учени - движение, към което Килмър ще се придържа до края на живота си. Той посещава гимназия „Чатсуърт" в долината Сан Фернандо, където бъдещият актьор Кевин Спейси е сред съучениците му и където развива любов към драмата.
Амбицията на Килмър е да учи в Кралската академия за драматично изкуство (Rada) в Лондон, но кандидатурата му е отхвърлена, защото на 17 години той е една година под минималната възраст за влизане в училището.
Вместо това Килмър става най-младият тогава ученик, записал се в Julliard School в Ню Йорк - една от най-престижните театрални консерватории в света.
Поглед назад към блокбъстър ролите на Вал Килмър
Талантлив студент, Килмър е съавтор и дебютира на сцената в „Как започна всичко" - пиеса, базирана на живота на германски радикал, в Public Theatre.
„Някога имах лош учител, който ми каза: „Как смееш да мислиш, че може да играеш Шекспир? Все още не знаеш как да прекосиш стаята"... и в известен смисъл това е вярно", споделя Килмър.
Малки роли, включително в „Хенри IV – първа част" и „Както ви харесва", предшестват по-голяма роля на Алън Дауни в продукцията от 1983 г. Slab Boys с Шон Пен и Кевин Бейкън.
Килмър прави своя филмов дебют в шпионската пародия „Строго секретно", написана от Дейвид Зукър, Джим Ейбрахамс и Джери Зукър. Той играе звездата Ник Ривърс, замесен в източногермански заговор за обединение на Германия.
Филмът доказва, че Килмър има добър глас и по-късно той издава албум под името на своя измислен герой.
Той също така публикува книга с поезия, My Edens After Burns. Някои от стихотворенията отразяват връзката му с младата Мишел Пфайфър.
Две години по-късно Килмър играе лейтенант Том "Айсмен" Казански, смъртоносния съперник на Том Круз във военновъздушните сили в "Топ Гън".
Вълнуващ патриотичен приятелски филм от Студената война, заснемането му струва само 15 милиона долара, но донася повече от 350 милиона долара в боксофиса.
Нарасналият кинопрофил на Килмър довежда до подновяване на интереса на пресата към наситения със събития личен живот.
Той излиза с Дарил Хана, Анджелина Джоли и Шер. През 1988 г. се жени за Джоан Уоли, с която се запознава, когато се появяват във фентъзи филма „Уилоу".
Двойката има две деца, но се развежда след осем години брак.
Въпреки растящата си популярност в киното, Килмър не изоставя сцената, играейки Хамлет на Шекспировия фестивал в Колорадо през 1988 г., а след това и Джовани в нюйоркската продукция на „Жалко, че тя е курва".
Но през 90-те години той доказа, че може да направи голям филм като главен актьор.
Режисьорът Стоун отдавна иска да направи биографичен филм за The Doors, фокусиращ се върху Джим Морисън - вокалиста на групата, починал от свръхдоза наркотици в Париж през 1971 г.
Редица актьори са обмисляни за ролята, включително Джон Траволта и Ричард Гиър, преди Стоун да избере Килмър заради физическата му прилика с Морисън и силния певчески глас.
В характерния си целенасочен подход, Килмър отслабва и научава 50 песни на Doors наизуст, както и прекара време в студио, усъвършенствайки сценичния стил на Морисън.
А в своята биография на Оливър Стоун от 1996 г. Джеймс Риърдън казва, че оцелелите Doors не могат да различат записи на Килмър, пеещи техни песни, от оригинала на Морисън.
Килмър също играе Елвис Пресли в „Истински романс" на Тони Скот, написан от Куентин Тарантино, и болния алкохолик комарджия и зъболекар Док Холидей във филма от 1993 г. Tombstone - преразказ на историята за престрелката на Уайът Ърп в OK Corral, която някои критици нарекоха най-доброто му изпълнение.
През 1995 г. Килмър заменя Майкъл Кийтън в третия от трилогията с филми за Батман - „Батман завинаги".
Но по-късно той каза, че се чувства неудобно от ролята и отказа да я изиграе в последващия филм - „Батман и Робин".
Съобщава се, че репутацията на Килмър, че е труден на снимачната площадка, е избухнала в открита война с режисьора Джоел Шумахер, който нарича поведението на актьора "трудно и детинско".
Джон Франкенхаймер, който режисира Килмър в „Островът на д-р Моро", е още по-прям.
„Не харесвам Вал Килмър", отсича той. „Не харесвам работната му етика и не искам никога повече да ме свързват с него."
Актьорът отговоря: „Когато определени хора ме критикуват, че съм взискателен, мисля, че това е прикритие за нещо, което не са направили добре. Мисля, че се опитват да се защитят. Вярвам, че съм предизвикателен, а не взискателен, и не се извинявам за това", споделя той пред вестник Orange County Register през 2003 г.
Килмър остава много търсен и получава 6 милиона долара за ролята си на Саймън Темплар във филма от 1997 г. „Светецът", въпреки че критиците не са били поразени от филма или представянето му.
В началото на 2000-те години не липсват филмови изяви, но кариерата на Килмър в киното достига застой.
През 2004 г. той се завръща в театъра в музикална продукция на „Десетте заповеди" в Лос Анджелис.
Година по-късно Килмър участва в лондонския Уест Енд, в адаптацията на Андрю Ратънбъри на „Пощальонът винаги звъни два пъти" – като Франк Чембърс, скитника, изигран от Джак Никълсън във филма от 1981 г.
И през 2006 г. той се събира отново с режисьора Тони Скот за научно-фантастичния филм Deja Vu, който получава смесени ревюта.
Той прекарва години в работа върху моноспектакъл „Гражданинът Твен", който разглежда връзката между основателката на „Християнска наука" Мери Бейкър Еди и нейния дългогодишен критик писател Марк Твен.
В крайна сметка е пуснат 90-минутен филм, режисиран от Килмър.
През 2014 г. Килмър е диагностициран с рак на гърлото.
Химиотерапията и радиацията го оставят с тръба в трахеята и затруднено дишане.
Като християнски учен, Килмър има смесени възгледи относно търсенето на медицинска интервенция и понякога приписва физическите подобрения на силата на молитвата, а не на лекарството. Понякога той отрича, че изобщо има рак.
През 2021 г. Килмър заснема „Вал" - документален филм за живота си.
Той се заравя в най-тъмните му места и преживявания, включително инцидентното удавяне на брат му Уесли като тийнейджър и разпадането на брака му.
„Топ Гън: Маверик" отново събра Вал Килмър и Том Круз, актуализирайки предишното им съперничество в ерата след Студената война.
Ракът на Килмър не можеше да бъде скрит. Вместо това беше вписан в историята на героя му.
„Време е да се пуснем", казва Айсмен на Маверик в една трогателна сцена.
Килмър ще бъде запомнен като сложен човек и добър, но труден актьор.
Той никога не е прегръщал холивудския парти начин на живот, който външният му вид и славата може да са му донесли. Вместо това той се измъквал от лъскавата обстановка, за да прекарва време с децата си в ранчо, което притежаваше в Ню Мексико.
„Всъщност нямам много представа за успех или популярност", споделя веднъж Килмър.
"Никога не съм култивирал слава, никога не съм култивирал личност, освен може би желанието да бъда смятан за актьор."“
Кредит към водещата снимка: Вал Килмър в "Топ Гън", Instagram/@valkilmerofficial
Коментари (0)
Вашият коментар