щастливи

Когато говорим за българско образование, обикновено разговорът приключва с въздишка и с поне едно клише от типа на „надежда всяка тука оставете“. Още по-тъжно е,

Наясно сме, че животът е цикъл. Днес сме щастливи, утре сме провесили нос до земята. Ако сме постоянно радостни, най-вероятно след две години ще се побъркаме, а ако постоянно сме нещастни,

Понякога най-истинските, най-вдъхновяващите действия, онези със силата да сътворяват чудеса, остават неизговорени. Затова в Международния ден на доброволеца говорим с благодарност за онези хора,

Много често си говорим в задръстванията с една приятелка затова, че децата се учат как да обичат от родителите си. Че няма как да са безстрашни и всеотдайни в любовта,