Страдате ли от посткоитална дисфория?

От София Вътова

Били ли сте някога безрадостни след секс?
Хората, които страдат от посткоитална дисфория (често наричана „постсексуална тъга“), се чувстват невероятно тъжни след секс. Това чувство може да продължи от няколко минути до няколко часа.

Милен прави любов със съпругата си средно около три пъти седмично. Поне два от трите пъти той се чувства тъжен, след като е правил секс. Тя казва, че е странно и няма обяснение за това чувство на дълбока тъга. Просто се случва. Не че Милен не обича да прави секс със съпругата си. Той се чувства привлечена от нея и му е приятно в момента. Веднага след това обаче е обзет от мъка и се чувства празен. Усещането продължава около час-два, след което бавно се разсейва.
Специалистите наричат това постсексуална тъга, посткоитална дисфория или посткоитална тристеза. Не бива да се бърка с депресията. Не е нужно да страдате от депресия, за да изпитвате горест след размяна на ласки.

Много експерти по човешка сексуалност вярват, че посткоиталната дисфория се случва, когато сексът е физически удовлетворяващ, но не е емоционален. Може би някои хора реагират по този начин на биохимичното натрупване, което се случва след оргазъм.

Д-р Ричард А. Фридман изследва тъгата след секс, лекувайки пациенти с този синдром през последните години. Първият му пациент е бил на 25 години. След секс той се чувствал дълбоко тъжен през целия ден. Въпреки това е бил в отлично психическо и физическо здраве и не е имал други големи житейски проблеми.

Д-р Фридман заявява: „Можех да измисля съвсем просто обяснение. Можех да твърдя, че този човек крие вътрешни конфликти относно секса или че се чувства двусмислено към партньора си. Не можах обаче да го обясня. Въпреки че безпокойството на този човек беше много реално, аз му казах, че не мога да намеря проблем, който да изисква лечение”.

Какво причинява посткоитална дисфория?
Различни проучвания показват, че активността в амигдалата пада значително по време на оргазъм. Амигдалата е област от мозъка, която помага за обработката на стимули като страх.
Професор Хелън Фишър от университета Рутгерс наскоро проведе проучване, използващо ЯМР технология, за да разгледа нервните вериги, които се активират, когато хората са влюбени. Изследванията й показват, че гледането на снимка на романтичния партньор активира допаминергичните пътища в мозъка на влюбения.

По този начин, освен че е приятен, сексът може да намали страха и безпокойството. Въпросът, който следва, е дали тази дейност е причината за посткоитална дисфория? Може ли достигането на толкова високо физическо ниво да доведе до свободно падане в посока на тъгата?

Други изследователи смятат, че следсексуалната тристеза е свързана с това как оценяваме стойността на някого след секс. В някои случаи този процес ни кара да се чувстваме празни. Искали сме да правим секс с този човек, но след краят му това намерение ни се струва безсмислено.
Чувството, че сме длъжни да правим секс или го правим само за да задоволим някаква емоционална празнота в живота си, може също да направи секса безсмислен. Според психолога Раул Карвахал „има биологична компенсация, но емоционалното удовлетворение е по-ограничено”. Той смята, че това е свързано с контекста, в който живеем, да правим всичко бързо само за да го зачеркнем от нашия списък със задачи”.

Неоспоримо е - най-важният човешки полов орган е мозъкът. Сексът може да е най-физическата дейност, но тъгата има и физиологична основа. Независимо от причината и каквото и да е решението на този синдром, е ясно, че посткоиталната дистрофия съществува и все още има много въпроси относно това състояние.