В ада има специално място за жени, които спят с женени мъже

Преди да извадя доводите си, заради които се чувствам по този начин, нека да сваля картите на масата. Спала съм с женени мъже, когато бях по-млада. Единият беше свалка за една нощ преди десет години. Запознахме се в бар и го заведох у дома. След няколко часа, докато допивахме поредната чаша вино, той каза, че трябва да се прибере при жена си.

Бях шокирана, а той безцеремонно ми обясни, че той и съпругата му имат отворен брак и са окей с взаимните си забежки. Но не беше добре за мен. Колкото и да го отдавах на културните ни сексуални различия, това не промени начина, по който се чувствах.

Бях спала с женен мъж. След това се борих с угризения седмици наред. Как мога да причиня това на друга жена? Това означаваше ли, че ще бъда лишена от моят феминистки пропуск заради това?
Нямаше никакво значение колко любовници той и съпругата му имаха.

След време друг мъж ми спретна същия номер. Разбрах, че беше женен, след като го видях в кварталния супермаркет със съпругата му и дъщеря му. Сви ми се стомахът на топка. Помислих си, че може би това е моята съдба – винаги (несъзнателно) да бъда нечия любовница.

Знам, че не бях първата, нито ще бъда последната, която е била излъгана от женен мъж, но това, което разбрах от двете ситуации, е, че никога не бих направила това, ако знаех, че тези мъже имат семейства.

Минаха няколко години и се озовах от другата страна – тази на съпругата, чийто мъж спи с по-млади от мен момичета. Разбрах го по забравената уж случайно козметика.

В случая любовницата на мъжа ми не само правеше секс с него, но се влюби в законния ми любим. И то много преди да спят заедно. Чакала удобния момент да му се хвърли на врата.

Когато животът ме срещна очи в очи с нея, нейната защита беше, че е влюбена в него и не може да промени това. С две думи, се опита да ми заяви, че тя държеше правата върху моя съпруг.

Не така работи животът, скъпа. Нямаш право на нещо само защото го искаш.

Никоя жена няма право на мъж, особено женен мъж, само защото го иска. Ако тичаш наоколо, мислейки си, че имаш право на всичко, което искаш в този живот, тогава имаш доста злокачествено усещане за света.

Феминизмът съществува с някаква причина. Жените все още изкарват по-малко от мъжете. На работното място жените все още се борят да счупят стъкления таван, който им пречи да се издигат еднакво бързо с мъжете. Жените непрекъснато се борят за контрол върху собствените си тела и репродуктивните си органи.

Жените са обвинявани в подстрекателки по-често, отколкото да бъдат разглеждани като жертва, когато става дума за случаи на сексуално насилие. Живеем в свят, в който в някои страни жените не могат да шофират автомобили, където жените трябва да се борят, за да получат образование, където осакатяването на женските полови органи все още се практикува като средство за контрол на женската сексуалност.

Само тези няколко примера не ни ли казват, че като жени трябва да се подкрепяме? Не е ли наше задължение да се изграждаме взаимно, вместо да се разрушаваме? Не го ли дължим една на друга и на всяка друга жена, за да постъпи правилно, дори ако това правилно нещо е толкова малко, колкото да не спим с женен мъж?

Не съм достатъчно наивна, за да не осъзнавам, че животът не е честен. Понякога нещата вървят в ваша полза, а друг път всичко се разпада. Но мисля, че ако ние, като жени, се обединим, вместо да забиваме клин между нас, това би била стъпката в правилната посока.

Така че, ако сте любовница, която с охота спи и/или се влюбва в омъжени мъже, за вас има специално място в ада. Вие не правите нищо добро за жените и егоистично причинявате болка, когато очевидно имате възможност да изберете свободен мъж.

Как да приключим от раз аферата с женен мъж?