Защо родителите не трябва да остават заедно „заради децата“

Дори и най-здравият брак може да се разпадне. Според статистиката една от всяка четвърта двойка вероятно ще се разведе. Но нещата могат да станат доста сложни, ако партньорите имат дете. Така че те трябва да решат дали оставането заедно в името на децата е наистина най-добрият вариант или е по-добре да продължат живота си един без друг.

Кои са последствията от това да пожертвате щастието си заради децата?

1. Децата се научават да се задоволяват с „недостатъчното“

Детето расте в среда в която родителите не може да се справят със стреса от обстоятелствата и са заседнали в стари модели на поведение. Така към хлапето се пращат грешните сигнали, че е твърде трудно да водиш щастлив живот и е по-сигурно да се задоволиш с по-малко.

Родителите трябва да научат детето си, че се живее само веднъж и че то трябва да се възползва максимално от това въпреки всички трудности, които ще срещне по пътя си.

2. Децата се плашат от бъдещето

Дори родителите да не се карат пред очите на децата си, те ще забележат, че нещо е счупено между мама и татко и може да се страхуват от бъдещето.

Освен това може да се притесняват, че ще трябва да вземат решението при кого ще искат да останат след раздялата на родителите си.

Общуването е ключът към емоционалната стабилност на детето. Родителите трябва да обяснят на детето какво се случва и да направят всичко възможно, за да расте то щастливо.

3. Децата страдат от свръхзащитно и контролиращо поведение

Когато бракът е съсредоточен около децата, родителите лесно може да забравят за собствения си живот. Възможно е да започнат да манипулират децата си или да бъдат твърде контролиращи, тъй като са се отказали от собственото си щастие и подсъзнателно искат да получат нещо в замяна.

4. Децата не се чувстват сигурни или обгрижвани

Хлапетата може да почувстват негодуванието и несигурността на родителите си и да се усещат все едно седят върху бомба със закъснител, която може да избухне всеки момент. Те нямат усещането, че мама и татко може да ги предпазят от всяка опасност и не са сигурни, че винаги ще бъдат на тяхна страна.

5. Децата страдат от стрес и здравословни проблеми

Децата, които живеят във враждебна среда, дори и конфликтът между родителите да не е толкова очевиден, вероятно страдат от здравословни проблеми и проблеми със социалното развитие. Психолозите предполагат, че този стрес може да причини хормонален дисбаланс, повишен сърдечен ритъм, нарушения на съня и депресия.

6. Децата не виждат добър модел на отношенията

Много семейства предават отношението си към любовните връзки от поколение на поколение. Когато децата пораснат, може да им е трудно да изградят силни и здрави връзки, ако им е казано от ранна детска възраст, че „семейството трябва да се спасява без значение от жертвите, които трябва да се направят.“

Те израстват с грешното усещане, че тяхното мнение и емоции не са достатъчно важни и те трябва да правят жертви, за да постигнат по-висока цел. Затова те следват наложените стандарти и не ценят своето щастие.

7. Децата се чувстват виновни

Когато родителите решат да останат заедно, децата може да почувстват, че е тяхна вината затова, че родителите са нещастни. Хлапетата са изключително чувствителни към спорове и скандали и вероятно ще поемат вината. Това може да доведе до по-ниска самооценка, проблеми със съня и дори до самонараняване.

Родителите трябва да обяснят, че чувствата им един към друг не засягат любовта към детето им и че личните им проблеми нямат нищо общо с него.

8. Децата не се учат как да разрешават конфликти

Децата отразяват поведението на своите родители. Ако родителите останат в конфликт твърде дълго, вместо да го разрешат по някакъв начин, наследниците може да проектират това поведение в бъдещия си живот. Те научават, че мълчанието или просто изразяването на родителските емоции, но не и решаването на проблемите, са приемливи модели на поведение и това да им създаде проблеми с комуникацията.

9. Децата страдат от лоши родителски методи

Родителството е достатъчно трудно и е почти невъзможно да се обърне достатъчно внимание на дете, когато родителите са под постоянен натиск, опитвайки се да спасят брака си, или да живеят със съпруг, в когото вече не са влюбени. Споделенето родителство може да бъде по-лесно, ако съпрузите вече не са заедно и имат време да оправят животите си.

Воденето на щастлив живот осигурява на родителите достатъчно вътрешни ресурси, за да бъдат ангажирани с възпитанието на детето си, и не ги кара да се чувстват, че жертват собственото си щастие заради него.