Познаваме гласа й много добре, но знаем малко за нея. Всъщност Здрава Каменова е изключително активна като артист, като писател, като човек, който обича децата и знае как да ги накара те да го обичат също...
Привет, Здрава! Най-често те виждаме на сцената, слушаме гласа ти, който допълва обичани герои. Днес обаче ще си говорим за друга твоя страст – книгите и децата. След представянето на „Боб. Малката консервена кутийка с голяма мечта“ и „Чорапът, който промени света“ ще се пренесем в нова история. Разкажи ни малко за нея.
„Планетата на дядовците” ни е много скъпа, за разлика от другите две книжки тук текстът е по-малко, картинките са повече, но въздействието на книжката над деца и родители е доста силно. Темата е мноого голяма, на пръв поглед и страшна, но това беше целта да представя най-страшната тема по много забавен и закачлив начин, а именно темата за смъртта, и се получи. Родителите плачат, като я четат, а децата се заливат от смях.
Книгата ще бъде представена на Фамилатлон на 12 май. Какво си измислила за децата в този, посветен на семейството ден?
Кученцето от книжката Джаф ще ги чака на щанда и ще ги запознае с тази невероятна планета на дядовците
Как се срещнахте с екипа на АЛОС? Знаем, че освен по реализацията на книгите, работите заедно в организирането на специални театрални срещи с децата.
Магично се срещнахме. Те са чудесни артисти, запазили чистия си ентусиазъм в трудната ситуация, в която виреем, а най-хубавото е, че винаги се вдъхновяват от други артисти и подават ръка, ама така стабилно подават, хвърлят безвъзмездно усилия и сърце. Не познавам други такива като тях, късметлийка съм, че ги срещнах.
Какво най-често те питат децата по време на срещите с твоите книги?
На колко години съм. И не могат да повярват, като им кажа, че са цели 40. Питат ме и как си преправям толкова много гласа, като им чета от книжките, но там отговорът е лесен. Актриса съм, при това куклена.
Какво връща човек в зрялата възраст към безграничния поглед на детството? Твоите деца ли бяха катализатор на процеса?
Да, децата, които произвеждаме, възпроизвеждат пак детето у нас. А и детските книжки са малко бягство за мен от сериозното писане за театър. С книжките се връщам обратно към безгрижието и безразсъдното фантазиране, играя си.
В книгите си пишеш за грижата за планетата и толеранса към различното. На какво според теб забравяме да учим децата си?
Да обичат живеенето, да им е спокойно и да имат надежда дори когато им е трудно, да имат лекота в живеенето си и обич към другите и себе си.
Майка си на 6-годишната Ивайла и 11-годишния Калоян. Какво ги вълнува на този етап и как прекарвате вашето време заедно?
Калоян е запален барабанист, а Ивайла е привлечена от сцената. Прекарват доста време с мен по театри и репетиции, пътуват с мен в чужбина на турнета и това им е най-приятната част от театъра. Иначе правим доста неща заедно, готвим, учим немски заедно с Калоян, гледаме как Ивайла си прави въображаеми концерти, в които е главно действащо лице, разхождаме се, правим коремни преси, играем си с котката ни, измисляме си смешни истории постоянно.
Амплоато на майка е само една от ролите, които сменяш в разнообразното ежедневие – кое е най-важното за теб в общуването с децата и поддържането на здровсловна връзка с тях?
Да признавам собствените си грешки и да правя нещата, които и аз изисквам от тях. Да се смеем е много важно и да си даваме лично пространство и приемане.
Разкажи на за новите проекти на театралната сцена.
В момента играя три представления, които обичам мнооого - „Късметът на кукувицата”, „Апетит”, „Дом за овце и сънища”. Пиша нова пиеса, в която също ще участвам и като актриса.
За какво мечтаеш сега?
За време, за здраве, за къща на село с деца и куче, и нови срещи с интересни артисти, които да родят следващи текстове, които да стигнат до точния зрител в точния момент и да случат някакво чудо за него.
Коя е най-голямата мъдрост, която герой на детска книга е изричал?
Нека няма най, нека има любопитство коя ще е следващата мъдра мисъл и следващата, която ще открием в следващата книжка, която ще отворим.
Коментари (0)
Вашият коментар