Стайните цветя: Внимавайте със слънцето!

Улисани от работа в градината не забравяйте за стайните цветя!

Знаем, че сте заети с разсади и подготовки. Знаем, че с нетърпение сте чакали този момент. Но стайните цветя са онези, които разнообразяваха сивотата на зимата, нали? Време е да им се отблагодарим подобаващо.

Слънчевите дни събуждат не само градината и външните растения.

Отделете малко време и някой лев за нови почвени субстрати и торове съобразени с индивидуалните нужди на цветята, нови саксии, опорки и други аксесоари.

Стайните цветя могат да красят и градината, затова се погрижете и за тях. Ако все пак решите да ги оставите на перваза, то имайте едно наум!

Слънцето и стъклото на прозореца могат да ви изиграят лоша шега. Някои вече показаха повредени листа на орхидеи.

На снимката е показано слънчево изгаряне при масдевалия. Забележете, че повредените листа са само от едната страна. При фаленопсиса, например, се получават пригори с неправилна овална форма. Петната пожълтяват рязко и скоро тъканите отмират.

Хибискусът обича внимание

Стайният хибискус или т.нар. китайска роза е още едно много познато растение. Може да се каже, че с абутилона са големи приятели и ходят заедно в козметичния салон.

Пролетната резитба при хибискуса стимулира младите растежни пъпки. Така растението се подмладява след зимния сън.

След процедурата поставете китайската роза на светло и топло. Иначе рискувате да получите слаби стъбълца.

В края на март и началото на април растението само ще ви подскаже къде точно да режете. Уверете се, че ножицата е остра и я дезинфектирайте, за да предотвратите евентуално заболяване.

Орежете около 1/3 от върховете на стъблата, но задължително оставяйте поне 3-4 пъпки на разклонение. Обикновено е добре да режете над външна пъпка, за да не се получи преплитане във вътрешността. Почистете счупени, слаби и болни клонки. Тези който растат директно нагоре съкратете повече.

Подхождайте към всяко растение индивидуално, а не сякаш са били в калъп!

След процедурата подхранете с тор за вегетативен растеж, а когато температурите навън трайно се стабилизират, преминете на тор за цъфтеж. Тогава можете да изнесете хибискуса на шарена сянка в двора или на балкона. 

По-силните резници може да вкорените

Изберете си няколко по-силни резника от хибискус и абутилон и се опитайте да ги вкорените. Резниците може да са връхни и млади. Те образуват корени по-лесно. А може да са и вдървесинени, но изискват повече търпение и грижи.

Почистете листата в доланта част и по дължината на стъблото, като оставите само 2-3 връхни листа. Долният отрез да бъде точно под коленцето.

Раничката потопете във вкоренител и изтръскайте излишното количество. Така подготвените резници подредете в общ съд или индивидуални саксиики.

Най-подходящият субстрат е една част торф и една част перлит. Сместа овлажнете предварително. Накрая покриите с прозрачен плик за задържане на влагата. Същият ефект ще получите, ако използвате пластмасова бутилка, прерязана на две, или чашки за еднократна употреба. Капакът не бива да докосва листата.

Грижите за резниците са поддържане на влагата в субстрата и на въздуха, както и редовно проветряване. До 7-8 седмици, че и по-бързо ще има резултат. Имайте предвид, че процентът на успешно прихващане при хибискуса обикновено е нисък.

За новите хибриди или добро или нищо

Думичката “хибрид” се среща все по-често в света на културните растения и се означава с F1. Хибридите са растения, получени чрез кръстосване на родителски форми с ценни качества. Новите растения са с повишена продуктивност и/или качества.

Когато говорим за цветя, хибридите се отличават с по-обилен цъфтеж, по-едри цветове, нови разцветки, повишена устойчивост на опасни заболявания за вида и т.н.

А едни от най-уникалните тропически хибискуси са получени по метода на хибридизацията чрез кръстосване и различни комбинации на родителите.

Вижте снимката. Уникални са, нали? И това съвсем не е всичко. Хубавото на хибридните хибискуси е, че се отглеждат подобно на обикновените, но превъзхождат в пъти красотата им. Е, в случая не могат да се похвалят с изобилие, но вижте какви цветове само! Как да не ги пожелае човек?! 

Абутилонът има нужда от много светлина, за да е компактен

Абутилонът е стар познайник, с който не всеки може да се справи. Камбанковидните цветове красят растението като светещи хартиени фенери, откъдето идва и по-познатото име.

Абутилонът има нужда от пространство, за да е щастлив. С течение на времето, обаче може да стане хилав. И точно тук трябва да се намесим с ножицата. Редовните разкрасителни процедури са почти задължителни за това цвете. Хубавото е, че са само 3 пъти в годината.

Ранната пролет е идеалното време да подменим старите клонки с нови. Реже се, така че на всяко стъбло да останат поне 3-4 пъпки. Можете да съкратите и само по 1/3 от стъблата съвсем спокойно. След резитбата ще се радвате на изобилие от светещи фенери, защото абутилонът цъфти предимно на млади клонки. Освен това растението ще се сгъсти.

С редовни резитби можете да придадете на цветето желана форма. В началото на лятото сезон щипнете връхчетата на по-дългите стъбла. А към началото на есента, пък е време за санитарно почистване. Ако обгрижвате добре абутилона, той ще цъфти обилно и продължително.

Запомнете!

Ако пресаждате, не режете и обратно! Избягвайте да комбинирате две и повече стресови ситуации при всичките си растения, особено при по-чувствителните!