Хризантемата - кралицата на есента

Как да я съчетаем и от какво да я пазим

С есента разцъфтяха пищни и цветни хризантемите. Няма как да пропуснем да си поговорим за тях, колкото и да са обсъждани. Но този път ще се опитаме да бъдем по- практични, по-нетрадиционни и по-полезни.

Кълбовидните хризантеми са в апогея си от края на август, та чак до декември в зависимост от сорта. Грижите за тях в периода на цъфтеж се свеждат до редовно поливане и почистване на прецъфтелите цветове. Това не само подобрява естетиката, но и удължава цъфтежа.

Няма по-красив начин да подчертаем красотата на едно цвете от този да му отредим почетно място. Наред с това можем да акцентираме с ектравагантна кашпа, декоративни елементи и творчески усет.

С кои растения да си партнира

Независимо дали хризантемата е в градината или на балкона, тя трябва да бъде почетен гост. Свежите й, трайни цветове ще внесат не само настроение. Сама по себе си тя е напълно достатъчна за това. Но още по-привлекателно става кътчето, когато съчетаем няколко растения. Дали в контрастни или подобни тонове е въпрос на вкус.

Ето няколко примера за това с кои други растения може да си партнира кралицата на есента:

1. Декоративно зеле. Брасиката набира все повече популярност не само в градините, но и в цветните инсталации на флористите.

Зелето се отглежда лесно, но има един основен недостатък. Предвид факта, че е член на семейство Кръстоцветни, то страда от същите вредители. Враг е листната въшка. Естествено това не бива да ви притеснява, но е редно да си имате едно на ум и да бъдете бдителни. Справянето с неприятеля е лесно, дори само със сапунена вода.

2. Весели виолки. Съчетанието на хризантемата с други цъфтящи цветя е малко рисковано, но зависи най-вече от виждането на градинаря. Теменужките (дали едроцветни, или с мини цветове) се използват предимно за пълнеж между по-големите растения.

Грижите за цветята трябва да са сходни, а в това съчетание напълно се припокриват. Проблем може да бъде брашнестата мана, ако растенията са много на гъсто. Виолките са поддатливи на заболяването и бързо се покриват с белия налеп.

Други цъфтящи растения, които могат да се използват за пълнеж и подчертаване на красотата на хризантемата са ериката и калуната.

3. Декоративни треви и листно декоративни растения. Разнообразието тук е огромно, а изборът зависи от това какъв трябва да бъде крайният резултат. Ако искаме да придадем височина, трябва да се спрем на декоративни треви. Ако пък искаме повече обем, декоративно листни растения като сенецио, хеухера, папрати и още много други са за предпочитане. Дихондра, левизия, бръшлян са растения с каскаден хабитус. Те също намират място в цветните комбинации, но най- вече в контейнери

Повреди по листата, цветовете и стъблата

Често се случва, въпреки желанието ни и положения труд, есенната аранжировка да загуби своя чар. Причина за това могат да бъдат неправилните грижи и поддръжка на цветята.

Физиологичните заболявания, пред които е изправена хризантемата не са много. Все пак имайте едно на ум, че пожълтяването на листата може да се дължи на преполиване, а клюмването на пъпките - на недостатъчно поливки.

При хризантемата са регистрирани над 40 заболявания. Най-често тя се напада от гъбни патогени, а най-опасни са вирусните болести.

Повреди по листата нанасят брашнестата мана, ръждата, различни причинители на листни петна и други. Първите симптоми обикновено се появяват по долните листа, разположени близо до почвата. От там заразата се разпространява бързо. В миг растението може не само да загуби красотата си, но и да загине. В случай на проблем бързата реакция е от голямо значение. Препаратите, които могат да помогнат, са фундазол, топсин, байкор и др. Задължително преди употреба на химични препарати се консултирайте със специалист в агроаптека.

Абортирането на пъпки и цветове също е проблем. В повечето случаи той се дължи на малко вода или друг стрес. Например рязка промяна на мястото, изложението или температурата. Освен това, в производтвените бази, корените на хризантемите изпълват саксията и в търсене на храна и вода се вкореняват и в почвата. Отскубването е неизбежно. А стресът - голям. Основна роля играе поддържането на балансиран воден режим.

За съжаление обаче и цветовете се нападат от фитопатогени. Симптомите са най-вече гниене, безпричинно увяхване или напетняване. Причинителите - питиум, фузариум и др, се третират с фунгициди по схема препоръчана от специалист.

Пазете я от натрапници

Да, застудява. И може би си мислите, че това е предпоставка за изчезването на досадните и вредни насекоми от насажденията. Донякъде това е така, но още има опасност от нападения. Затова трябва да следим положението и да реагираме на време.

Tetranychus urticea e акарът, който нанася големи щети и то през цялата година. Малките паячета се крият под листата, изплитат мрежа и се размножават много бързо. Първоначалните симптоми са поява на белезникави точици по листата, които в последствие се сливат. Паяжината е най-ясният знак за наличие на акари. Препаратите за борба са Аполо, Митак, масло от Нийм и др.

Възможно е нападение и от оранжерийна белокрилка, хризантемова листна въшка, дървеници, цикади, миниращи мухи, нощенки и нематоди. В зависимост от неприятеля се избира и най-подходящото лечение.

Непознатите ползи

 Въпреки изброените неприятности, с които може да се сблъскаме при отглеждането на хризантеми, сме длъжни да отбележим, че те са изключителна рядкост.

В производствени насаждения е много по-вероятно да се наложи третиране, отколкото в домашни условия. Причината се корени в разнообразието и малкия брой растения от един вид. Хризантемата е много устойчиво цвете, а освен красива, може да бъде и много полезна за останалите растения в градината.

Хризантелата е репелент, отблъсква неприателите. Пиретрумът, който се съдържа в нея, е доказан инсектицид (на негова основа се базират няколко промишлени инсектицида). Той се извлича от съцветията във вода, масло или под формата на прах. Пиретрините атакуват нервната система на насекомите (листни въшки, акари, кърлежи, скакалци) и по този начин ги отблъскват или объркват.

В домашни условия е лесно да се направи извлек чрез накисване на цветовете във вода.

Течността се използва за защита на овошки, зеленчуци и цветя. Сухите клонки пък, могат да се разхвърлят или заровят в зеленчуковата градина срещу попово прасе.