Историята на парижкия апартамент крил 70 години тайните на елитна куртизанка

От Бела Чолакова

Любовница на министър-председателя на Франция Жорж Клемансо, на граф Робер дьо Монтескьо, на президента Пол Дешанел, както и на великия импресионист Джовани Болдини, Март дьо Флориан неизменно е една от най-известните куртизанки на Бел епок. Обожавана, желана и обгрижвана, тя живее в разкош и стил.Интересното е, че историята й остава скрита за любопитните, но тайните й изплуват неочаквано и завладяват света. Славата, за която Март дьо Флориан мечтае през целия си живот, я застига почти сто години след смъртта й.

Историята звучи като авторова измислица и е поредното доказателство, че няма по-добър писател от самия живот. През 2010 г. експерти са допуснати в стар апартамент, намиращ се близо до парижката опера. Той е бил заключен за повече от 70 години и специалистите очакват да открият най-вече прах и паяжини. Попадат обаче на истинско съкровище. Апартаментът се оказва пълен с толкова много вещи, че би могъл да се превърне в музей. Всъщност собственичката се оказва внучка на известна куртизанка от Бел епок, получила всичките ценни вещи като подаръци от богатите си любовници. Когато избухва Втората световна война, внучката просто заключва апартамента и отива да живее в Южна Франция. Странно е защо никога не се връща в него или поне защо никога не продава ценните вещи.

Апартаментът е отворен едва след 70 години, когато и внучката почива, и веднага са повикани експерти, тъй като находките в него се оказват невиждани. Специалистите, работили по оценяването им, описват апартамента като "капсула на времето", като "стаята на Спящата красавица", където всичко е застинало в началото на XX век. Експертите откриват какво ли не - малахитова маса от времето на Луи-Филип, невероятно орехово канапе Луи XVI, огледало с позлатена дървена рамка от времето на Наполеон III, взето от дворец в Кайро, два махагонови скрина от времето на Джордж III, писалище от махагон от любимия майстор на шкафове на Мария Антоанета - Жан-Анри Ризенер, позлатена маса с огледало, инкрустирано със слонова кост, бронзова фигура от Еме-Жул Далу, златни полилеи, две изрисувани щраусови яйца, дори препариран щраус.

Но най-ценната находка в апартамента е портрет на красива млада жена, която се оказва собственичката на всички чудни вещи – самата Март дьо Флориан. По-късно на търг този портрет е продаден за 2 милиона евро, защото е дело не на кого да е, а на самия Джовани Болдини - един от емблематичните импресионисти, наричан "най-великия портретист в света", "майстора на мазката". По времето на Бел епок всеки уважаващ себе си благородник е искал да бъде рисуван от Болдини. Този портрет се оказва изключително ценен, защото преди това не е познат на специалистите и за първи път се представя в средите на изкуството. Но финансова печалба е най-малкото – мистичният апартамент до такава степен завладява публиката, че скоро се превръща в “герой” от истински роман.

Американската писателка Мишел Гейбъл се впечатлява от историята и я превръща в интригуваща книга, смесвайки реални факти и разкрития за живота на Март дьо Флорин, с авторова измислица. В "Парижкият апартамент" прословутият портрет на куртизанката е определен като шедьовър: "Беше се излегнала върху лилаво канапе и гледаше встрани от художника. Имаше кестенява, леко разрошена коса, прибрана назад толкова небрежно, че изглеждаше по-скоро разпусната, отколкото вързана. Беше облечена в разкошна розова рокля на волани, която в долната си част се извиваше около тялото й като опашка на русалка. Въпреки великолепието на роклята бижутата й бяха съвсем семпли и изчистени, а лицето й бе истински образец на красота."

Откритите вещи и мебели в апартамента са предложени на търг и носят огромна печалба на наследниците, но всъщност най-ценна се оказва историята на жената, живяла някога сред този разкош Март дьо Флориан се превръща в звезда и завладява хиляди почитатели повече от сто години след реалните си успехи в парижкото общество. Всъщност тя дори не е точно куртизанка, а т. нар. демимонденка – тези възхитителни жени от Бел епок, не просто предоставят на мъжете своите ласки, а всъщност са живи музи, вдъхновителки на писатели и поети, художници. Тези (според речника “момичета с леки нрави“) всъщност са институция, олицетворение на женствеността във всичките й форми – от съблазняваща танцьорка до разглезена дама с огромно самочувствие, никакви скрупули и хиляди капризи.

В "Парижкият апартамент" е описана йерархията сред жените, продаващи по един или друг начин любовта си: “Les demimondaines не са били обикновени проститутки като "Filles soumises", буквално преведено "покорни момичета". Над тях са стояли "les grisettes" - работещи жени, например шивачки, които използвали секса, за да си докарват допълнителни доходи. На още по-високо ниво били "les lorettes". А над тях - "les demimondaines", много специална категория. Дамите от висшето общество имитирали роклите и прическите им, но не можели да се сравняват с тях. Дори най-богатата дама имала само един съпруг, който да я осигурява материално. Но демимонденките смятали, че не е нужно да се задоволяват с щедростта на един мъж, когато могат да бъдат обгрижвани от много повече. Те са били впечатляваща група жени. И не просто са спали с всеки срещнат. Имали са социални ангажименти и дори професионални задължения. Общоприетото мнение било, че една жена не може да бъде призната за кокетка, ако не е причинила поне четири дуела и едно самоубийство от любов."

Март дьо Флориан се оказва една от най-известните демимонденки на Бел епок. Първоначално тя е бедно момиче, готово да работи каквото и да било, но все пак не и да продава плътта си... поне не за малко пари на улицата. Затова започва работа в известното кабаре "Фоли бержер", където се запознава с едни от влиятелните мъже във Франция.