Дегуто е сред по-непопулярните бозайници, които обитават равнините и планините на Чили. То е от рода на морското свинче, но прилича и на плъх, чинчила и заек. Подвижно и симпатично, то бързо печели обичта на децата, когато се отглежда като домашно животно.
Има закръглена глава, сплескан нос и големи уши, с което напомня на чинчилата. Вратът му е къс и дебел. Тялото му прилича на това на заека - със силно извита линия на гърба, къси предни и дълги задни крака. Опашката му е покрита с четинести косми и е дълга почти колкото тялото, както при плъха. Има остри нокти, скрити под космите, много здрави зъби, покрити с оранжев слой зъбен емайл. Прилича и на гризачите - с растящи предни зъби, затова е добре постоянно да гризе нещо, за да не израснат прекалено и да пречат на храненето. Дълго е около 15 см, тежи към 200-220 г и живее средно 4 години.
Не го дърпайте за опашката
За да отглеждате дегу, купете или му направете просторен дом, тъй като е подвижно животинче. Подходящ за него е стъкленият аквариум, тъй като прегризва пода на пластмасовия или дървения кафез. Налага се аквариумът да е покрит добре с мрежа, иначе темпераментното “плъхче” ще избяга. За да е наистина “щастливо”, дегуто трябва да има другарче, независимо от пола. Предимството му е, че не мирише както морските свинчета, активно е през деня и не шуми през нощта. Обича да лежи и да показва коремчето си, като очаква да го почешете. Разрешава да го взимате в ръце, но зъбите му са остри и може да ви ухапе. Никога не го хващайте за опашката, за него това е “обида”. Ако го дръпнете там, козината, която покрива опашката, ще остане в ръцете ви. В природата това помага на дегуто да се изплъзне на хищници. Остане ли без козината, опашката изсъхва и пада, а нова не пораства. Любими са му дървените стърготини, в които се рови. Сложете му и ваничка с пясък, за да се къпе в него.
Обича зеленчуци и фъстъци
Основната храна за дегуто са фуражните смески, с които се хранят морските свинчета. Изсипвайте фуража направо на пода, а не в паничка, тъй като веднага ще бъде катурната. Най-здравословни за него са броколи, карфиол, моркови, краставици, маруля, сладки картофи (без обелките, тъй като са токсични за тях), репички, зеле. Обича и босилек, магданоз, кориандър, мента, дори зелен лук. Може да му пускате и стар, твърд, черен хляб или клонки от непръскани овощни дръвчета. В зоомагазините се продават различни пръчки за гризане и камък за гризачи, който снабдява дегуто с минерали. Пускайте му и стафиди, ядки, цели фъстъци. Тъй като бързо замърсява и обръща паничката с вода, давайте му сочен фураж, който задоволява напълно необходимостта от течности.
Предразположено е към диабет
Рядко боледува, но са възможни храносмилателни проблеми заради еднообразно хранене. Добре е профилактично да му давате сено.
Ако въпреки гризането предните зъби продължават да растат, най-вероятно дегуто има деформация на челюстта или рахит. Тогава го хранете с по-мека храна и го водете на ветеринарен лекар, за да скъсява зъбките.
Дегуто е предразположено към диабет, затова сладкото е абсолютно забранено.
Възможни са и проблеми с черния дроб от прекалено мазнини в храната, това е характерно за женските.
Може да прихване ушни акари от други животни. За лечението използвайте препарати за кучета и котки.
При простуда дегуто не може да диша свободно със запушен нос и това състояние лесно преминава в пневмония.
Ранната бременност влияе зле на здравето на майката
За да разберете пола на дегуто, погледнете под опашката му. При мъжките разстоянието между пикочния канал и дупето е доста по-голямо, отколкото при женските. Стават полово зрели на 9 месеца. Младите женски могат да забременеят и на 2-3 месеца, ако се отглеждат заедно с възрастни мъжки. Такава ранна бременност влияе отрицателно на здравето на майката и на потомството. Добре е интимната двойка да е на еднаква възраст. След чифтосването мъжкия сигнализира “успеха” си със силни повтарящи се писъци. Бременността продължава около 80-90 дни. Няколко дни преди раждането отделете мъжкия, за да не заплоди отново женската. След 4-5 дни можете да го върнете. Майката храни малките с мляко около месец. Тъй като са умни и самостоятелни, те се отделят и започват да се хранят с друга храна.
Коментари (0)
Вашият коментар