Итало Звево и романът му „Съвестта на Дзено”

От Mila.bg

Преди да го сполети световната слава, писателят е банков чиновник. Той вдъхновява Джеймс Джойс за „Одисей”

Звево е БГ връзката в биографията на Джойс

АНОТАЦИЯ

Дзено Козини е хипохондрик, които иска да преодолее страховете си. По заръка на психоаналитика си педантично записва в дневник стари преживелици. Между страниците му непрекъснато изскачат спомени за неспазени решения, минали грехове и късни разкаяния. Съвестта гризе младия Дзено, че не е бил добър син и изневерява на жена си. Съзнанието на стария Дзено пък е изпълнено с тревога и предчувствия за бъдещето на човечеството.

Цигарата, съпругата, любовницата, бизнесът...Какво цъка в мозъка на мъжа, когато рамка на личния му свят са тези четири елемента? Покрай разсъжденията си върху този и други въпроси един банков чиновник сглобява скелета на цял роман, лепи му плът и образи и става баща на съвременната италианска литература. Изтърколил се е близо век, откакто Итало Звево издава на собствени разноски „Съвестта на Дзено”. Днес книгата е в лавицата с шедьоври на всевъзможни литературни класации. Сравняват я с образци като „Дон Кихот” на Сервантес и „По следите на изгубеното време” на Пруст, а авторът й е нареждан сред основоположниците на жанра психологически роман в Италия. Споменават ли името на Итало Звево, литературните историци винаги отбелязват влиянието, което са оказали творбите му върху Еудженио Монтале и Томас Ман.
„Съвестта на Дзено” излиза за първи път в Италия през 1923 г. Главният герой на романа Дзено Козини не е толкова рядка птица в царството на хората. Обсебен от желанието да е в цветущо здраве, той винаги си въобразява, че е болен. Непрекъснато взема твърди решения, за да се убеди колко е слаб характерът му след като не ги спази. Съвестта го гризе, че изневерява на жена си, но ще се поболее, остане ли без любовницата си. Колкото по-често „уважава” метресата, толкова повече се влюбва в съпругата. От време на време го застигат импулси за усилена работа, за да оцени колко е приятно рентиерството.
Звево изгражда героя със симпатия и едва забележимо намига на читателя с брилянтни „включвания”, поднесени между другото в потока на съзнанието на героя. Книгата е структурирана като дневник, който Дзено Козини води по заръка на психоаналитика си. Между страниците му всеки неизбежно ще намери истини и за себе си.

Второто издание в България излиза 38 години след първото и използва превода на Виолета Даскалова от 1978 г. То също остава вярно на автора и запазва стила му, но държи сметка за настъпилите промени в езика и неизбежната нужда от осъвременяване на изказа.
Този подход е много близък и на самия Звево. И в трите си романа – „Един живот”, „Застаряване” и „Съвестта на Дзено” той е буден за пътеките, по които криволичи езикът и често си позволява експерименти. В резултат често търпи критики за тромавост на фразата. Когато „Съвестта на Дзено” излиза в Италия през 1923 г., един от критиците на Звево казва, че пишел като счетоводител. Тази бележка звучи неубедително, като се има предвид, че главният герой на романа Дзено Козини за определен период се занимава точно със счетоводство, а повествованието се води именно от негово име.

Впрочем, италианският език е втори за Итало Звево. У дома семейството му говори на триестинско наречие - живописна смесица на диалекти от областите Венето и Фриулия. Без визов режим в речника на Звево се промъкват и германски и словенски изрази, защото през детството и съзряването му родният Триест не е в Италия, а в границите на огромната Хабсбургска империя Австро-Унгария. Този цивилизационен микс се оглежда и в псевдонима, който писателят си избира – Итало Звево означава италиански шваба! Така се самоопределя авторът и освен чувството си за хумор заявява и силните германски следи в ДНК-то си.
Положението става още по-любопитно, като се има предвид, че рожденото име на Итало Звево е...Арон Еторе Шмиц. Баща му е германски евреин, майка му – италианска еврейка. Роден на 19 декември 1861 г. малкият Еторе е едно от седемте деца в семейството. Литературата го хипнотизира от най-ранна възраст и в юношеството си вече е прочел не само задължителните Гьоте и Шилер, но също Шекспир и руските класици.
Заради германския произход Еторе и братята му са изпратени да учат в търговско училище близо до Вюрцбург в германската провинция Бавария. Там бъдещият писател научава отлично немски език, който после години наред използва в работата си.

През 1878-а Еторе Шмиц се връща в Триест и продължава обучението си в Istituto Revoltella. След две години обаче прекъсва, защото някога успешният стъкларски бизнес на баща му запада и старият Шмиц фалира. Налага се Еторе сам да се грижи за издръжката си. Така на 20 години постъпва в офиса на Виенската Юнионбанк в Триест. Озовава се там с връзки – директорът на клона го наема, защото сестрата на Шмиц е съпруга на брат му. В следващите двайсет години тъкмо Итало Звево е отговорен за кореспонденцията на финансовата институция на немски и френски език. Чиновническото му битие може да минава за успешно, но не е щастливо. Отглас от рутината във всекидневието в банката се прокрадва между редовете на първия му роман Una Vita („Един живот”), излязъл през 1887 г. За съжаление на 26-годишния Еторе почти никой не обръща внимание на литературния му дебют и покрусен той търси утеха в работата, а нощем се скита безцелно из крайните квартали на Триест. Така през зимата на 1891-а нещастният Шмиц попада в обятията на бедна работничка. Връзката на банковия чиновник и момичето от пролетариата е кратка, но наситена с преживявания, отглас от които срещаме във втория му роман „Застаряване”, излязъл през 1898 г. Авторът Итало Звево пак го публикува със собствени средства и отново за негово неудоволствие, творбата му остава без отзвук. Човекът Еторе Шмиц е толкова разочарован, че в следващия четвърт век допринася за развитието на литературата само като читател. През това време обаче става...меценат и то не с чиновническата си заплата, а с парите, изкарани от производството на корабни бои. Попада в този бизнес покрай брака си с Ливия Венециани – негова далечна братовчедка. Тя е наследница на едно от най-влиятелните семейства в Триест, което от поколения държи тайната формула за производството на най-устойчивите корабни бои.

Еторе е поканен в семейния бизнес от тъща си Олга – властна и в същото време чаровна личност. Зад гърба й Шмиц понякога я нарича „Дракона”, но пък тя става вдъхновението му за образа на г-жа Малфенти в „Съвестта на Дзено”, а нейният съпруг Джоакино е прототип на Джовани Малфенти.
Този роман на Итало Звево до известна степен може да бъде четен и като автобиографичен. Изследователите на писателя откриват много прилики между него и героя му Дзено Козини. И двамата са хипохондрици, и двамата свирят на цигулка (но само в тесен семеен кръг, защото са критични към техниката си), и двамата заобичват съпругите си чак след медения месец, и двамата са болезнено ревниви, и двамата цял живот се заричат да откажат цигарите.
Итало, за разлика от своя Дзено има и още една слабост – към изобразителното изкуство. Живописецът Умберто Веруда му е близък приятел и го въвлича в бохемските кръгове на Триест. Звево не просто купува картини на познатите си художници Уго Флумиани, Гудио Гримани и Арджо Орел, но и лансира творчеството им във висшето общество и им помага в продажбите.

Друга ключова фигура в живота на г-н Хектор Шмиц, както изписват името на Еторе в официалните документи, е Джеймс Джойс. Ирландският гений и италианският шваба се запознават през 1907 г. в Триест. По онова време Звево е на 46 години, а Джойс - на 25, и все още ненаписал нито „Портрет на художника като млад”, нито „Одисей”. Звево наема младока като частен учител по английски. Иска от него помощ да напредне в езика. Получава неочаквано повече. При първия урок учителят дава на ученика работа върху непознат текст. Изумен е от анализа на Еторе Шмиц и му признава, че прочетените откъси са част от бъдещия му сборник с разкази „Дъблинчани”... Ред е на Звево да направи признание – че на младини е имал литературни амбиции и дава за прочит на Джойс двата си романа „Един живот” и „Застаряване”. Ирландецът е впечатлен, а когато при следващата им среща цитира наизуст определени пасажи, Итало Звево е на седмото небе.
Доверието им един към друг е безпределно и приятелството помежду им украсява живота им докрай. Джойс споделя на Еторе плановете си за „Одисей”, разпитва го за обичаите и навиците на евреите, а Звево отговаря подробно. Така, без да се усети, става прототип на Леополд Блум – главният герой на Джойсовия шедьовър „Одисей”. При това не само по отношение на външен вид, но и като характер и дори като биографични случки. Не въображението подсказва на великия Джойс, че героят му е покръстен евреин, а реалният живот! Евреинът Арон Еторе Шмиц става католик заради жена си и историята на християнизацията му сама по себе си е сюжет за малък разказ. Разиграва се през 1897-а, година след сватбата, която за ужас на цялата фамилия Венециани не станала в църква, а само с подписи в градския съвет. През септември 1897 г. Ливия ражда дъщеря на Еторе, но е изтощена от раждането и месеци наред не може да се съвземе. Все по-често мисли за смъртта, струва й се, че е сторила непростим грях като е станала съпруга на евреин. Тогава, дали заради собствен импулс, или по препоръката на семейния лекар, Звево, й казва: „Ти прие идеята да се омъжиш за евреин, нали? Сега в замяна ще ти направя подарък – ще се покръстя!”. Наистина го прави и здравето на Ливия се връща почти мигновено.

Джойс е добре запознат с тази история и искрено се забавлява с нея. Дали е давал семейни съвети на приятеля си, не се знае. Сигурно е обаче, че именно ирландецът прави известен Итало Звево. Той предлага заглавието Senilita (Застаряване)на английски език да бъде преведено като As a Man Grows Older, а след това съдейства чрез свои приятели критици във Франция и Англия за популяризирането и издаването на романите на приятеля си. Така „Един живот”, „Застаряване” и „Съвестта на Дзено” и авторът им топъл прием първо във Франция и Англия, а чак след това в родната Италия и то благодарение на натрупаната популярност в чужбина.

Така, благодарение на Джеймс Джойс, в последните години от живота си Итало Звево познава онова сладко и тръпчиво чувство да си признат и известен. До смъртта си през 1923 г. той е чест гост на литературни салони в Милано, Париж и Лондон, където говори както за своето творчество, така и за това на Джойс. Умира на върха на славата си – след като на 11 септември автомобилът, управляван от личния му шофьор, се забива в крайпътно дърво. Било е през нощта и е валяло, колата е минавала по мост, недалеч от Мота ди Ливенца и в един миг е поднесла...
Освен Звево и шофьора в купето са още жена му Ливия и 6-годишният им внук Паоло. За щастие, те остават невредими. Писателят обаче е сериозно ранен и часове по-късно се прощава с живота. До края остава в съзнание, край смъртното му легло е и дъщеря му Летисия с мъжа си. Има и други посетители. Един от тях пали цигара и Звево моли да дадат и на него. Получава отказ. „Щеше да е наистина последната”, въздъхва той. Няколко часа по-късно умира.

БГ СЛЕДАТА

Съпругата на Итало Звево – Ливия Венециани има сестра Нела, която е съпруга на инженер Марко Близнаков, който е български консул в Триест. Марко и Еторе Шмиц – Итало Звево ръководят семейната фабрика в Триест, разкриват клонове в Мурано и Лондон.В десетките биографични книги за Джойс и Звево има данни за Марко Близнаков и дъщерите му Олга и Вела, ученички на Джеймс Джойс.Момичетата имат близки контакти с писателя и жена му Нора.Сестрите Ливия и Нела Венециани живеят във фамилна къща в Триест, заедно със съпрузите си Марко и Еторе-Звево и децата си. Чест гост там е Джейс Джойс. Случки и събития от живота на българина Марко и семейството му ,споделени с Джойс
Ливия има сестра Нела,която е съпруга на българския инженер Марко Близнаков.Той е български консул в Триест.Марко и Еторе ръководят семейната фабрика в Триест,разкриват клонове в Мурано и Лондон.В десетките биографични книги написани за Джойс и Звево има данни за Марко Близнаков и дъщерите му Олга и Вела,ученички на Джеймс Джойс.Момичетата имат близки контакти с писателя и жена му Нора.Сестрите Ливия и Нела Венециани живеят във фамилна къща в Триест,заедно със съпрузите си ,Марко и Еторе-Звево и децата си. Чест гост в тази къща е Джейс Джойс. Смята се, че случки и събития от живота на българина Марко и семейството му, споделени с Джойс, са намерили място в произведенията му.