Обсесията на гениалния режисьор Мартин Скорсезe, неговото оглушително кинотворение "Мълчание" (Silence), по което работи цели 26 години, все още остава настрана от шумотевицата в сезона на гръмките отличия и е обгърнато в благородна тишина. Макар лентата да бе спрягана за сигурен фаворит за "Оскар", получи пълното пренебрежение от Асоциацията на холивудската чуждестранна преса, която раздаде златните глобуси преди дни.
Продукцията липсва и в списъка с номинираните за 70-тите награди на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство – БАФТА, обявени малко след връчването на глобусите.
Необяснимо е защо филмът остава така нечут, след като всички бяха притаили дъх в очакване да се потопят в това "безмълвие", чийто продуцент Ървин Уинклър определи като най-добрия филм, който Скорсезе е правил някога.
Надеждата за най-високото отличие обаче все още не е напуснала верните почитатели на знаменития режисьор, които все така
се упововат на вярата си в неговото майсторско изкуство.
"Мълчание" е вдъхновен и се основава на едноименния класически роман на японския автор Шюсаку Ендо от 1966 г. Сюжетът на лентата разказва историята на двама португалски йезуитски мисионери от XVII век - Родригес и Гарпе, които пътуват до Япония, за да открият своя ментор отец Ферейра. Наставникът им се е отказал от своята служба да посвещава японците в християнството и е обърнал гръб на църквата. Действието се развива по времето, когато християнството е забранено в страната на изгряващото слънце, а десетки хиляди са преследвани, измъчвани и убивани заради изповядването на тази религия. Шогунът е издал указ за изгонването на всички католически мисионери, но християнството продължава тайното си съществуване. То става легитимно в Япония едва през 1873 г., когато изповядващите го вече са малцинство, по-малко от 1%, в страната на господстващите шинтоизъм и будизъм.
В главната роля на отец Ферейра пред камерата влиза холивудската звезда Лиъм Нийсън, а редом с него се изявяват Андрю Гарфийлд ("Възражение по съвест") в образа на Родригес и Адам Драйвър ("Патерсън") като Гарпе. Оператор на филма е мексиканецът Родриго Прието, който работи със Скорсезе за втори път след "Вълкът на Уолстрийт".
Героят на Нийсън е един от онези страдалци, които са принудени
да се откажат от вярата си чрез ритуал, който е известен като фумие.
По време на него християните са принудени да тъпчат икона или разпятие, за да докажат отстъпничеството си от религията.
Двамата свещеници Родригес и Гарпе са изпратени от Римокатолическата църква да установят истината за учителя си и да продължат разпространяването на християнството по тези далечни земи. Те обаче се оказват изправени пред същото жестоко изпитание като отец Ферейра. Героят на Андрю Гарфийлд е поставен пред трудния избор - да измени на вярата си или да избави от смърт някой от новопокръстените. В този момент на мъчение Родригес се обръща към Бог и го моли за знак, но чува само мълчание... Докато изведнъж
в ушите му отеква една-единствена насърчителна дума: "Тъпчи..."
Творението на Скорсезе показва как човек по много болезнен начин може да се докосне и да разбере енигматичната любов на Бог, който е с него и в него дори с безмълвието си... със своето мълчание.
Даровитият режисьор се опитва да заснеме този филм от 1991 година насам и сам го определя като своята "обсесия". Още докато работи по своята лента "Последното изкушение на Христос" (1988 г.), Скорсезе се разпалва от християнската тематика, като не бива да се забравя и обстоятелството, че още като млад той се чувства привлечен от религията и обмислял да стане свещеник. Призванието му обаче се крие
в проповядването на друго - силата на седмото изкуство.
През 1989 г. режисьорът взима в ръце и прочита своя основен извор на вдъхновение и материал, около който да се развихри за настоящата драма - романа на Едно. Класическото произведение излезе на родния пазар този месец, а описваните на страниците събития се превръщат в рефлексия върху универсалния характер на религиите и дълбокия смисъл на християнското милосърдие, както и в забележително свидетелство за сложните отношения между Япония и Запада. В синопсиса на романа се казва, че най-ярката и трагична метафора в него е пътят на страданието, който извървява главният герой, пораждащ асоциации с пътя към Голгота. Но финалът на пътя е различен - той е страшен със своята безизходност.
"В екранизацията не участват жени, но
филмът е за любовта, за силата да надмогнеш егото и гордостта си, за самата природа на християнството", обяснява Скорсезе.
Готовата лента бе представена пред повече от 300 йезуити във Ватикана, след като папа Франциск прие на частна аудиенция известния американски кинорежисьор, за да изгледа неговото творение. Не е тайна, че в работата по продукцията е привлечен като консултант и високопоставен член на йезуитския орден, който е предоставил достъп до архивите си, за да бъде историята максимално достоверна.
"Мълчание" е част от програмата на "Киномания" и ще бъде представен за първи път у нас на 14 и 22 януари в зала 1 на НДК малко след световната си премиера на 23 декември.
Хортензия Маркова
Коментари (0)
Вашият коментар