„При книгите, както и при любовта, ние сме смаяни от избора на другите“ е казал Андре Мороа. Въпреки това се опитахме да ви представим някои от най-интересните заглавия, излезли в последно време, като се постарахме да има по нещо за всеки вкус.
Не пропускайте книгата на носителя на Нобелова награда Орхан Памук „Странност на ума“. Това е историята на продавача на боза Мевлют. Той си открадва мома за женене, но тя не се оказва тази, която очаква. Въпреки всичко той открива вечната любов и тя се оказва тази към Истанбул.
Препоръчваме ви и „Щастливата носталгия“ – 22-ият роман на неповторимата Амели Нотомб. В него тя тръгва по следите на своето японско минало. Това е едно пътуване към детството, което цели да разкрие до каква степен представите и мечтите отговарят на действителността. Роман за „натсукаши” – щастливата носталгия - моментът, в който споменът се връща в паметта и я изпълва с блаженство.
Носталгична е и книгата на Екатерина Чалъкова „Незабравимата Людмила“ за Людмила Живкова. Авторката пише: „В книгата ми няма измислени неща и събития. Това е моят и нейният дневник през години работа с нея. Това е история за големия неоценен труд, за забързаните й малки крачки, за нестихващия й устрем да остави нещо след себе си“.
Вечният роман на Ги дьо Мопасан „Бел Ами“. История за любовта, за стремежа да успееш на всяка цена и да се издигнеш в обществото, и неизменната цена, която всеки плаща. Този роман, излязъл за първи път през 1885 г., и звучи актуално и днес, защото и сега страдаме от същите болни амбиции и егоистични страсти.
Вдъхновение е „Магията да твориш“ – новата книга на Елизабет Гилбърт, която обичаме още от „Яж, моли се и обичай“. С истории от собствения си живот авторката ни предизвиква да се отдадем на това, което най-много обичаме, и да погледнем в очите онова, от което най-силно се страхуваме.
Препоръчваме ви и дебютния роман на българската авторка Соня Тодорова. „Перлите на Ади Ландау“ е историята на чифт перлени обици, разказана от няколко поколения. Те ще преминат в ръцете на различни семейства, ще „пропътуват“ от Виена до България, и ще ни покажат, че най-голямата житейска ценност е свободата.
„Цигуларят от Венеция“ на младата писателка Алиса Паломбо е красив разказ за тайната любов на Вивалди. Умело смесвайки истински факти и реални герои с измислени персонажи и истории, авторката ни пренася във Венеция на музиката и изкушенията.
Истина и фикция се преплитат и в книгата на Мишел Моран „Последната кралица на Индия“, който разказва драматичната съдба на рани Лакшми, „непокорната кралица“ – символ на борбата на индийците за независимост и свобода. Тя отказва да остави кралството си под властта на Британската империя и повежда народа си в битка, за да защити земята, която обича.
От сърце ви препоръчваме и „Четецът от влака в 6:27“ от Жан-Пол Дидиелоран. Това е пленителен роман за любовта към четенето и спасителната сила на книгите. Главният герой в нея трябва да унищожава залежали томове, но той спасява произволни страници и всяка сутрин ги чете на пътниците във влака. Така създава истинска магия.
Свежо четиво за пролетта е и „Бухтичка“ на Джули Мърфи. Това е историята на една дебеланка, която се чувства изключително добре в кожата си. Вдъхновяваща, забавна и безцеремонна, тази книга ни засипва с афоризми като: „Как да имаш перфектното тяло за плажа? Имай тяло. Иди на плаж“.
Изборът на главния редактор Мила Иванова:
Новият роман на Димитър Коцев - Шошо "Скарида". "Леко четиво", помислих си, когато самият Шошо ми каза, че е идеална за из път. Че е леко, леко е - образите ненатрапчиво се пълнят с кръв и характер, ситуациите лаконично разказват пространни истории. Обаче метафорите му са като кротки бомби - отпушват колосална енергия от асоциации и резонират дълго в присвития от смях стомах. Въобще ефектът от лекото и непретенциозно разказване на Шошо всъщност е експлозия от колорит и емоция. Светът на "Скарида" е свят на откачени образи и абсурдни ситуации, но след като затвориш последната страница, си толкова оскариден, че не ти се връща в уж реалния ти и "нормален" живот..
Коментари (0)
Вашият коментар