Камен Донев превърна в забавно и силно емоционално зрелище спомените на 20 колеги, ученици като него на проф. Крикор Азарян, големия режисьор, който напусна този свят преди 7 години.
Камен организира тази забележителна театрална панихида на сцената на театър “Азарян” по случай една година от раждането му. Той сяда в центъра с две дъги от по 10 актьори от двете му страни. Режисьорската масичка е осветена от настолна лампа и когато Красимира Кузманова запалва цигара, а Камен я оставя да дими в пепелника,
все едно, че Коко Азарян влиза незримо и сяда при цигарата си
Всичко, което разказват и показват актьорите, е безценно, защото осветява навиците на професора във всекидневните срещи с тях, научили се да разпознават посланията зад оригиналния му изказ. Няма откъде другаде да ги научим освен от свидетелите пред нас. В разказите доминира комичната гледна точка, това са съвети и изненадващи реакции, които те няма да забравят в цялата си кариера.
Мариус Куркински с характерното си качество да превръща в светилище и най-баналното преживяване, разказва как в срещата с професора разбира, че е стъпил на свещения път към истинския театър. Валентин Танев изиграва монолог от “Лазарица”, спектакъла на Азарян по Радичков, в който си партнира с “кучето” Малин Кръстев. Публиката е благодарна, защото това, което гледа, е по-силно и по-дълбоко от редовите представления.
Деян Донков драсва бързешком грим под очите си, нахлупва бомбе от реквизита на Бекет и в чест на професора си показва част от бъдещ спектакъл по “В очакване на Годо”.
Георги Къркеланов се вживява с типичната си коментарна ирония в злополуките от началото на кариерата си, когато Азарян попарва излишното му възгордяване на вече велик актьор. Иван Радоев прескачал един досаден монолог в репетициите и Азарян се съгласявал с него до деня, когато поискал да го каже. Иван измисля набързо и Азарян, удивен, му казва накрая:
“Майна, личи си, че си син на поет Нито една вярна дума не каза, но всичко, което си измисли, беше в рима!”
Ралица Ковачева-Бежан изпява част от фадо, любимата мелодия на Азарян. Когато свършва, поглежда нагоре към отвъдните селения. Станка Калчева сяда на пианото и заедно с Яна Титова се връщат в сцена от “Три сестри” на Азарян в Младежкия театър.
Кузманова, Лилия Маравиля и Стефка Янорова се качват на специално поставения подиум, за да изпълнят диалог от “Театър, любов моя”, спектакъл, режисиран от друга ученичка на Азарян, Касиел Ноа Ашер. Това са уроците на професора режисьор, който ги е съветвал да спазват душевната хигиена на актьора.
Камен Донев обяснява: “В какво се състои тя, е трудно да се каже набързо… Но в общи линии най-важни оставаха: предварителната настройка, преди да излезеш на сцената, облеклото, което в никой случай не трябва да е това, с което вървиш по улицата, емоционална и умствена концентрация, заучен и овладян авторов текст, партньорство и задължителното мислене… Тези и още няколко неща можеше да се каже, че поддържат актьора в бойна форма и наистина, когато той стъпи на сцената, не се нуждае от нищо кой знае какво освен от светлина, за да го виждат хората, или образно казано, от една електрическа крушка.” Така е и наречен този уникален спектакъл - “Азарян и електрическата крушка”.
Димитър Стайков, 24 часа
Коментари (0)
Вашият коментар