Преди няколко години отидох на сватба, чиято булка се провъзгласи за традиционалист. В големия ден тя искаше да бъдат изпълнени толкова ритуали, че за малко цялата процесия да забрави за целта на събирането. Със същия култ към традициите бе подходила и с подготовките.
Първо организирала предложението на бъдещия си съпруг като голяма изненада. Явно за него самия. Отишла при един златар до Женския пазар със снимка на пръстена на Кари Брадшоу* и го предупредила, че няма да мръдне от дюкяна, докато не получи същия. Бижутерът й дал баснословна цена и тя му казала да измисли нещо друго. Че не ще тя диаманти, само иска да изглеждат като такива. Доколкото разбрах, съгласила се на някакво тенеке с цирконий, ама досущ като на Кари. Така бъдещият жених се сдобил с пръстен, с който да я изненада. Репетирали изненадващото му падане на колене толкова дълго, че накрая човекът напълно естествено паднал в краката й и я помолил да спре. Тя казала „да”.
Последвало двумесечно преследване на мечтаната булчинска рокля. Целият Асеновград разбрал, че се търси рокля като в клипа на Guns - November rain – купища плат отзад и нищо съществено отпред. Накрая от един цех казали на булката, че е грехота да харчи толкова плат за гащите си отзад, като целите ще лъснат отпред, но ще го направят, стига да изчезне от града за 60 секунди. Тя не била гледала този филм - нямало сватба в него, но бързичко схванала, че трябва да плати и за плата отпред, нищо че отпред ще й се веят само пликчетата. Съгласила се. Като гледах роклята, не е трябвало. Някой доста гневен беше резнал предната част по начин, който говореше, че не е голям почитател на Guns.
След поредица от напъни да бъде пресъздаден още един американски и един турски сериал, три клипа и един анимационен филм за принцеси, ето ни в деня на сватбата. Гостите изглеждаха като натровени и масово пиеха аспирини, докато се държаха за главите, защото, разбира се, предната вечер имаше ергенско и моминско парти. Булката се опита да ни убеди, че това си е нашенска традиция. И донякъде беше права. Чела съм, че в много краища на България за момците и за девойките се правят прощални вечери. Бъдещата булка сяда в средата, а нейните дружки я наобикалят и пеят тъжни песни за раздялата й с моминството. Нямах търпение да видя какъв ще е съвременният прочит на този ритуал, направен от традиционалистката. Когато влязох в заведението, предназначено за раздяла с моминството, тя седеше и наистина беше наобиколена от хора. Но не от дружки, а от някакви ГМО-създания от мъжки пол, но без косми и с доста въртеливи дупета. Заварих я точно, като им плащаше, но за учудване се оказа, че не им плаща, за да се махнат. Предполагам, че още по-тъжно е протекла раздялата с ергенството на другото парти.
Та така, денят на сватбата. Булката залости в една стая себе си и нас, нейните клети шаферки, които толкова харесвахме буфан ръкавите на еднаквите ни розови рокли, че се чудехме кого да подкупим, за да ни остави залостени тук целия ден. Своевременно изрежисирани от булката, вратата разбиха театрално младоженецът, кумът и брат й. Булката ги върна да го направят по-естествено заради снимките. Последва ритуал по нейното откупуване. Така и не разбрах какво се случи всъщност – някакво боричкане, теглене и кикотене, пак размятане на банкноти и натикването на тези банкноти в обувките на булката. Сигурно са й били големи. В цялата патаклама ми се мерна погледът на младоженеца, който изглеждаше готов да откупи, но не нея, а себе си.
След като почувства, че е изцедила всичко и от този ритуал, булката викна да внасят сватбеното знаме. Ококорих се с надежда – само бях чела за традицията да се украсява клонче от дърво с прежда и плодове, като някъде го наричат сватбено знаме, другаде – „стяг, пряпорец, оруглица”. Някой не разбрал обаче кой ритуал следва и в стаята на булката нахлу един съвсем живичък и изнервен от всички булчински глупости петел. По-късно казаха, че предназначението му не било да прави и задната част от сватбената рокля на пух и прах, ами да бъде откупен от кума в ресторанта. Е, не (му) било писано...
На мен обаче цялата пъстрота на ритуалния пейзаж ми проветри главата и ме развесели рязко. Нелепо стегната в розовия си кринолин, зачаках следващата традиция. Не чаках дълго. В ухото ми писна гайда, до бедрото ми удари тъпан и докато се обърна с всичките си буфани, цял цигански оркестър затрещя на площадката пред блока. Тъкмо се чудех какво ли би казала Кари Брадшоу за това, и нейната бяла лимузина, досущ като от сватбата в сериала, кацна пред панелката. Дългата бяла кола разбута със задницата си две кофи и един монтиран тук от две десетилетки стар москвич, но пак не се побра. Тогава циганите – оркестранти услужливо скочиха и докато кумата закрепяше пластмасова кукла върху холивудското возило, момчетата бяха разглобили предницата на москвича и я отнасяха към най-близкия пункт за ламарина. Лимузината ритуално паркира в скута на москвича.
Еклектичните изживявания на тази сватба продължиха с още по-тържествен размах в ресторанта, където летяха букети и жартиери, редуваха се Валя Балканска и Селин Дион, а нелепо буфналите шаферки до края очаквахме да се появи Хю Грант, понеже всички бяхме гледали „Четири сватби и едно погребение”. Хю не се появи, но и младоженецът не се изпари. А докато го гледах как тренирано сваля жартиер със зъби, си помислих, че на негово място бих изиграла „Булката-беглец”. И бих го изиграла за Оскар. Или беше Аскеер?
*Главната героиня от американския сериал „Сексът и градът”
Коментари (0)
Вашият коментар