Идва времето, през което дори и най-големите скептици се размекват. Отрупани елхи, разноцветни лампички, препускащи червеноноси еленчета, щедри Дядо Коледовци, предвкусване на калорични ястия. Най-хубавото обаче е обещанието за чудеса. Няма как да устоиш на изкушението поне за миг да допуснеш, че може да получиш всичко, за което си мечтаеш. Даже и да си от хората, които твърдят, че вместо да мечтаят, стъпват здраво по земята, еуфорията просто те повлича. Защото може би не е толкова важен поводът, колкото фактът, че Коледа наистина ни прави по-добри и по-истински хора. А най-големият подарък е, ако успеем да запазим чувството на любов и светлина през цялата година.
Датата
По времето на ранното християнство Коледа изобщо не се е празнувала като голямо събитие. Първото споменаване на Рождество е от 200 година от новата ера, когато теолози от Александрия решават да се отбелязва на 20 май. През IV век Римската църква се опитва да унифицира празнуването и постановява датата 25 декември. Датата е избрана неслучайно – сред езическите култове, разпространени по това време, 25 декември се чествал като ден на раждането на Слънцето. Свети Киприан по-късно казва: „Как чудесно Бог е наредил раждането на Христос да се случи в деня на раждането на Слънцето”.
Рождествената сцена
Обикновено на Коледа в храма се възпроизвежда рождеството – композицията включва дървета, ясли и овце, които реконструират сцената на раждането на Спасителя от Дева Мария. Оказва се, че този си вид сцената е придобила чак през XIII век, благодарение на Свети Франциск, почитан от католиците като лечител и човек, който умеел да общува с животните. През Средновековието Свети Франциск пътешествал по Средния Изток, опитвайки се привлече мюсюлманите към християнската вяра. Именно той е инициатор и вдъхновител на съвременната коледна символика.
Подаръците
Традицията да се подаряват подаръци всъщност е с доста по-древни корени. Богато отрупаната трапеза, картичките, подаръчните кутии с изобразени лъкове – всичко това идва при нас от старите римляни, които си разменяли дарове за Новата година. Свети Елигиус още през VII век предупреждава за приоритета на духовните подаръци над материалните. Но както виждаме и днес, повечето хора са на принципа „око да види, ръка да пипне”.
Забранената Коледа
В Англия през 1644 празнуването на Рождество е забранено със специален закон от Парламента. Денят е обявен за работен, а подаръците са заклеймени като езическа измислица. Консерваторите се съпротивляват срещу нововъведението, а след като се стига до кръвопролития, празникът е върнат. По време на протестантската реформация група пуритани също се обявяват против Коледа, а в Бостън, САЩ, празнуването е забранено в продължение на цели 22 години – от 1659 до 1681 година. Забраната е свалена благодарение на губернатора сър Едмънд Андрос, но минава доста време, преди отбелязването на Коледа да се превърне в традиция.
Митовете
Най-разпространените митове свързват отбелязването на Рождество с култа към богове на слънцето като Митра, Озирис, Аполон. Много аспекти от живота на Митра съвпадат с аналогични събития от живота на Христос. Според някои теории има естествена връзка между древногръцкия бог Дионис (който според мита умира и отново се ражда) и възкръсващия Исус. Според историците е неоспорим факт, че много от слънчевите божества са чествани именно около този ден: Митра – на 25 декември, Изида и Озирис, Гор и Аполон – на 362 ден от годината, тоест, в последната седмица на декември. В зората на християнството хората просто „преоблекли” езическите си празници в християнски дрехи. Дори през 245 година Ориген се възмущава от самата идея да се празнува рожденият ден на Исус, все едно е земен цар.
Благотворителността
Традицията повелява по Коледа не само да зарадваме приятелите и роднините си с подарък, но и да дарим на непознати и нуждаещи се. На много места в Европа са популярни така наречените коледни касички, които водят началото от църковната благотворителност. Тези касички, предназначени за частни дарения, стоят в църквата през цялата година, а след утринната служба на Коледа парите се вадят и се раздават на бедните. Другаде е прието да се правят дребни подаръци на домашни прислужници, портиери, пощальони или да се хранят бездомни животни.
Най-светлият празник?
Направете си труда да преброите колко пъти около Коледа ще чуете по телевизията и радиото и(ли) ще прочетете във вестници и списания, че това е „най-светлият празник за християните”. Ако държите на точността обаче, имайте предвид, това са празни приказки. Или по-точно – клише, чиято достоверност съответните журналисти не са си направили труда да проверят. Истината е, че от теологична гледна точка, и за православни, и за католици най-големият празник е Великден.
На Първия вселенски събор в Никея категорично и ясно е казано, че вярата във Възкресението е базисна за християнството. Затова и великденският пост е по-строг от коледния. Някои теоретици на християнството твърдят, че православието почита повече Великден, а католицизмът – Рождество, тъй като православните проявявали склонност към мистицизъм и били привлечени повече от идеята за чудото на възкръсването от мъртвите, отколкото за раждането на Спасителя. Канонично основание за подобни разделния обаче няма и доказателство за това са литургичните книги. Което, разбира се, не пречи да посрещнете Коледа в празнична светлина. Но и с едно на ум, че не всичко, което казват медиите, е безусловна истина.
Коментари (0)
Вашият коментар