С напъпването на пубертета ни порастват не само костите, но и любопитството към секса и желанието да сбъднем поне част от интимните кадри на любимия ни романтичен филм, с които сме се наркотизирали безкрайно. Кадри, препълнили ни с очаквания, които нерядко се разминават с истинността на собствените ни преживявания. В главата си постоянно правим любов, а на практика от време на време се задоволяваме само с хамалско блъскане на бутове един в друг.
И вместо да сме честни и да признаем пред себе си и пред другия, че това въобще не ни се нрави, ние се чудим как да се начекнем само и само за да стане сексът ни „по-така”. Заблуждавайки се, че с времето нещата ще си дойдат на оргазма. Дали? И кога?
Обади се на приятел. По-добре не!
Доста по-задоволително би било, ако дискутираме некомфортните странности, които понякога съпътстват секса ни. Няма нужда да шикалкавим, избягвайки неудобното разискване на незадоволеността ни. Няма нужда да търсим помощ от приятел, все едно сме на стола на богатството в „Стани богат”.
Вярно, че сексът се води най-личното преживяване, ама жените изживяваме повторен, а понякога единствен оргазъм в споделянето му с трети лица, неучаствали в плътската вакханалия. Склонни сме да влизаме в най-перверзни детайли с дружките си, но не и да обясним на любовника до нас, че нещата са доста на изток от рая. Неосъществените ни сексуални мечти ни преследват като невротизирани призраци в блока, които страдат от хистерия въпреки медикаментозното лечение. Вярно е, че всички сме много различни, но със сигурност една от малкото прилики се изразява в изопачените ни идеи за разкрепостеност. И заради тях често заспиваме телесно неразбрани.
Говоря ти, мъжо, сещай се, мъжо!
Много от нас не успяват да осъществят връзка между креватните си въжделения и физическото им изпълнение, защото почти не си позволяваме да споделим оргазмичния си план с половинката. В началото влюбените партньори инстинктивно се дърпат от споделянето на това кое им харесва и кое не в секса. Властва страхът от това да не обидиш възможностите на другия в леглото. И така постепенно, без да искаме, след време изграждаме една едва доловима непоносимост към „онова” време, в което трябва да се споделиш с любимия си.
Няма нищо еротично в това да правиш секс с недомлъвки. Да стоиш в ъгъла на мераклийската си фантастична приказка и да наблюдаваш безмълвен онова, което се случва в плътската ти паралелна реалност.
Все едно да те е страх от високо, а непрекъснато да се правиш на смелчак, скачайки с парашут без инструктор.
По-добре си кажи това, което те мъчи и дай позволение и на другия да споделя това, което му е нужно. В крайна сметка това, което се случва между чаршафите, е акт на спогодба между две сексуални особи, събрани от нуждата от „греховно” усамотение. Сексът може би е единственото време и място, в което трябва да оставим всички маски, филтри и обществени порядки и да пуснем на воля и желания, и глас. Да дадем шанс на всички „перверзни” причудливости да си проправят път към телата ни, за да не ни се налага отново и отново да участваме във филма „Секс, лъжи и незадоволеност”.
Коментари (0)
Вашият коментар