Вие сте смела, уравновесена и трезвомислеща жена. Контролирате зряло мислите и действията си. Не се паникьосвайте, временно е, ще ви мине! Обикновено това се случва когато от бързата житейска лента преминем на „авариен” режим в лентата на майчинството. И започват страхове, притеснения, тревоги, или както половинките ни обичат да обобщават - филм на ужасите. И не само, че с времето не отминават, а дори порастват, заедно с децата ни. Всички сме чували репликата „Малки деца – малки проблеми”. Защо ли няма такава реплика за страховете? Сигурно защото на майчиния страх очите са винаги големи.
От какво се страхува една майка? От всичко. Страховете ни започват още с мисълта да имаме деца и продължават до живот. Понякога са толкова големи, че не смеем дори да ги изречем на глас. Прикриваме ги с широка усмивка, дълбоко дишане и боя за коса. Не се обвинявайте, че се страхувате. Всяка майка се страхува.
Как да подредим майчиния си душевния пъзел когато страховете непрекъснато го разпиляват?
Раздробете страха си на малки парченца и започнете да ги подреждате едно по едно. Вземете лист и химикал и запишете какво ви плаши. Колкото по-конкретно, толкова по-добре. „Страх ме е от бъдещето” не ви върши работа.
Степенувайте. Неизвестното плаши, а майчинството е сложно уравнение с много неизвестни. Подредете ги по „страшност” за конкретния момент. Фокусирайте се най-вече върху този, който ви мъчи най-упорито и този, който най-слабо ви безпокои.
Не заобикаляйте страховете си. Упражнявайте се с малки стъпки. Ако ви обзема ужас от мисълта, че прохождащото ви дете може да падне на площадката, потренирайте вкъщи на килима. Малчуганът ще се упражнява в падане, а вие в преодоляване на страха от това. И когато усъвършенствате уменията си преминете към следващата точка от списъка.
„Откраднете” опита на другите. Вероятността някой вече да се е возил на вашето влакче на ужасите е голяма. Търсете информация и научете повече за проблема, който ви държи будни нощем. Споделете с приятел, роднина или специалист. Понякога самото говорене отнема част от тежкия товар. Майките обичат да говорят, а и да слушат, възползвайте се и от двете.
Откажете се от перфекционизма. Нито е постижим, нито ви е необходим. Ако си задавате въпроса „Добра майка ли съм”, най-вероятно сте точно такава. И ако се опасявате, че има по-добри от вас, помислете дали пък вие не сте носителката на този приз в очите на другите. Отърсете се от идеята за абсолютен контрол над всичко. Такъв просто не съществува. Все пак сте майка на дете, не на робот. Пътят към ожулените колене почти винаги е постлан с добрите ви намерения и думите „Не скачай!”
Почивайте си по малко от страховете. Те обичат умората ви. Разходете се или поспете. Да, поспете. Смятате, че е абсурдно когато сън не ви лови от притеснения, но утрото винаги е по-мъдро от вечерта. Позволете чифт доверени ръце да ви помогнат с неотложното и презаредете батериите.
Мислете позитивно. Лесно е да се каже. Колко пъти сте си представяли апокалиптични картини докато детето ви пресича улицата само. Добрата новина е, че повечето страхове не се случват наистина и остават във въображението ви.
Отвърнете на страха, използвайки фантазията си. Дайте образ на това, което ви вцепенява, „облечете” го в смешни дрехи или си го представете сапунисан в банята. Скарайте му се мислено, крещете му, присмейте му се. „Затворете” го в кутия за обувки или го пратете по пощата.
Или се сприятелете с него. Не е задължително страхът да бъде ваш враг. Той ви прави предпазливи към неизвестното и нащрек за опасностите. Мотивира ви да търсите ресурси в себе си за преодоляване на трудностите и дава смисъл на куража.
И не забравяйте да се поздравите за всяка малка победа над страховете си. Онова, което не ви убива, ви прави по-силни, нали?
Коментари (0)
Вашият коментар