Победа над проклятието, или как науката се справя с маларията

Това е историята на една епична битка между науката и природата. Това е битка за унищожаване на болест, която е един от най-големите убийци на планетата: малария. Залозите не могат да бъдат по-високи; всеки ден умират 3000 души, предимно деца. В продължение на 100 години науката се бори с тази смъртоносна болест. И я губи. Всеки път, когато учените смятат, че печелят, болестта се връща по-силна и по-смъртоносна.

През 50-те и 60-те години на миналия век учените се опитват да унищожат маларията, като използват DDT (дихлордифенилтрихлоретан е безцветно, кристално вещество, с температура на топене 108 °С, използва се като инсектицид със специфична миризма – бел.ред.), за да убият комара, който я пренася. Но комарът се преборва, като развива резистентност към DDT. Учените също така разработват лекарства за атака на паразита, който причинява заболяването, но те също загубват своята ефективност, когато паразитът развива резистентност и към тях. До 80-те години битката срещу маларията изглеждаше загубена.

Но сега науката отвръща на удара. Нейните оръжия попадат в два основни лагера - лекарства и ваксини.

Историята започва в разгара на Студената война, когато китайците се захващат да открият лек за маларията. Тяхното търсене е вдъхновено от ученията на председателя Мао. Той не вярвал на западната медицина и инструктирал учените си да търсят вдъхновение в китайската история. В резултат на това екип от китайски учени тества повече от 200 билки, които традиционно са били използвани срещу маларийни трески.

По време на това търсене те се натъкнали на 2000-годишна рецепта за чай – Куинг Хау Су – за който се твърдяло, че лекува малария. След това учените пристъпили към рафиниране на чая и извлекли активната съставка – сега известна като артемизинин.

Артемизининът се оказва най-ефективното антималарийно лекарство, произвеждано някога. Заради ожесточеното съперничество през Студената война и секретността обаче са необходими повече от 30 години, за да влезе в широка употреба.

Но лекарството се превърна в жертва на собствения си успех. Тъй като светът се събуди за неговите мощни свойства, търсенето му скочи до небето. Следователно стана невъзможно да се произвежда достатъчно, за да се отговори на търсенето. Така че лабораториите по целия свят отчаяно търсят изкуствена, синтетична версия на лекарството, която може да се произвежда в огромни количества на малка част от цената на естествената версия.

Другият начин, по който науката се надява да атакува маларията в бъдеще, е с ваксина. Една ефективна ваксина би помогнала на бебетата - които съставляват по-голямата част от смъртните случаи от това заболяване - да оцелеят през първите няколко години от живота си. Учените се опитват да създадат ваксина през последния половин век, но поради сложността на паразита, който причинява болестта, всички тези опити завършват с неуспех.

Неотдавна обаче изпитание на експериментална ваксина в Мозамбик показа първите намеци, че ефективна ваксина може един ден да бъде възможна. Проучването даде резултат от 30% намаление на броя на случаите на малария и 58% намаление на случаите на тежко, животозастрашаващо заболяване за период от шест месеца. Въпреки че това не отговаря на очакванията на повечето здравни специалисти, то показва, че ваксината срещу малария вече е възможна.

В резултат на съвместните усилия на учени и лекари от целия свят се разработват нови лекарства и обещаващи ваксини. Науката най-накрая предоставя нови оръжия в борбата срещу маларията; от нас зависи да намерим начин да ги използваме.