Ракът не е ограничен само до нас, хората. Много други видове също са засегнати от него, но въпреки широкото му разпространение, все още има толкова много неща, които не знаем за този ултимативен враг на здравето и живота.
Кои животни е най-вероятно да се разболеят от него и защо?
Какъв е парадоксът на Пето?
Едрите, дълголетни животни са изложени на по-голям риск от развитие на рак. Телата им съдържат повече клетки и следователно ще претърпят повече клетъчни деления през живота си, всяка от които има потенциала да въведе мутации. Така ли е наистина?
Парадоксът на Пето, кръстен на статистиката и епидемиолога Ричард Пето, който пръв заявява, че това не е вярно: заболеваемостта от рак не корелира с размера на тялото.
Погледнете синия кит. Това е най-масивното животно, което някога е живяло, но въпреки това ракът е доста рядко явление при него.
Тогава, ако не най-големите животни, кои са най-застрашените?
Ракът в животинското царство
„Доскоро не знаехме нивата на рак при други видове освен хората, кучетата и голите къртичи плъхове", казва в изявление Карло Малей - водещ автор на ново проучване, изследващо рака в животинското царство .
През последните 10 години Малей и колеги му се опитват да поправят това, изследвайки повече от 16 000 записа на аутопсии на 292 вида гръбначни животни, за да получат по-пълна картина на нивата на рак при животните. Резултатът е най-мащабното проучване по рода си и неговите открития може просто да ви изненадат.
Първо, те не са непременно в съответствие с парадокса на Пето: разпространението на рака се е увеличило с размера на тялото, въпреки че увеличението е минимално и не е достатъчно, за да опровергае парадокса. В същото време, привидно в подкрепа на парадокса, нивата на рак има тенденция да намаляват при животни с по-дълъг период на бременност, нещо, което се свързва с по-големи тела.
Това вероятно говори за механизмите за потискане на рака, които са се развили при по-големите животни. „По-големите, дълголетни видове инвестират повече в соматично поддържане", обяснява авторът на изследването Ейми Боди. „Очаквам да са по-добри в защитата срещу рак, защото трябва да го направят, за да станат големи и да живеят дълго. Това всъщност не е парадокс от еволюционна гледна точка."
Вземете например слоновете. Те имат 20 копия на туморния супресорен ген P53, което може би е причината толкова рядко да се разболяват от рак въпреки големия си размер.
„Всеки вид има уникална история за това защо и как трябва да се защитава срещу рак", добавя Боди, което обяснява защо нивата на рак и стратегиите за оцеляване са толкова разнообразни сред гръбначните животни.
Кои животни са най-склонни да се разболеят от рак?
С необичайно висок процент на рак са поровете (63 процента от които са развили тумори), опосумите (56 процента) и четирипръстите таралежи (45 процента).
В другия край на спектъра чернокракият пингвин има най-нисък процент на рак - по-малко от 0,4 процента, следван от обикновената морска свиня (по-малко от 1,3 процента) и плодовият прилеп Rodrigues (по-малко от 1,6 процента).
Бозайниците като цяло показват най-висок процент на доброкачествени и злокачествени тумори, следвани от влечуги, птици и земноводни.
„Едно нещо, което стана наистина ясно, след като започнахме да събираме данните, е, че всеки вид може да се разболее от рак", споделя Боди. „Това е нещо като многоклетъчен организъм. Никой не е напълно защитен."
Проучването подчертава, че взаимодействието между размера, дълголетието, репродуктивната продължителност на живота и устойчивостта на рак е дори по-сложно, отколкото сме осъзнавали. Като подобрим разбирането си за това в други видове, може да увеличим шансовете си да се борим с него в нашия собствен.
„Развълнувани сме да използваме стратегиите на природата за борба с рака, за да го предотвратим при хората", обяснява съавторът на изследването Зак Комптън.
Коментари (0)
Вашият коментар