Една стъпка по-близо до човешките клонинги

През 1999 г. от ембрион на маймуна, разделен на две, са създадени близнаци. Една от маймуните, родени чрез тази техника, е наречена Тетра и е първата клонирана маймуна в света, но при нея не е включен ДНК трансфер. Почти 20 години по-късно - Жонг Жонг и Хуа Хуа стават първите примати, родени чрез метода на клониране, използван навремето с овцата Доли. Това е пробив, но изследователите настояват, че за момента техните амбиции не сe разпростират до идеята, която интересува всички ни - клонирането на хора. Дали?

Имената на макаците в експеримента идват от словестгното "клониране" на „Жонг хуа" - наименованието на китайската нация и хора на мандарин. Изследването подчертава все по-важната роля на Китай в най-новите биологични науки, където учените са изправени пред някои етични граници.

Изследователите, които стоят зад разработката смятат, че експериментът ще даде възможност в бъдеще да се проследят някои механизми на човешките заболявания, както и да се наблюдават в развитие отделни терапевтични средства. Животните могат да бъдат полезни за изучаване на ракови заболявания, метаболитни и имунни разстройства. Биха могли да бъдат път към намирането на решение за болести като паркинсон, хънтингтън и алцхаймер.

„Първата група от маймуни клонинги ще бъде модел за невродегенеративни заболявания", казва д-р Мунгнг Поо, съавтор на изследването и директор на Института по неврология към Китайската академия на науките. Според него клонингите също могат да помогнат на учените да проверят поведението на идентични гени, което става по-различно във времето, тъй като модификациите в средата се натрупват в ДНК-то. Доктор Поо е изключително успешен изследовател и професор в областта на биологията в университета в Бъркли. Опитите му са описвани от колегите му като „иновативни и почти гениални". Очаква се до 2020 г. той да разшири своя институт до цели 50 лаборатории.
Клонинги на макаци са се правили и преди чрез разделяне на ембрион подобно на начина, по който близнаците се появяват в природата. Най-новото изследване обаче разчита на друга техника, известна като ядрен трансфер на соматични клетки (SCNT), същият използван за производството на овцата Доли през 1996 г.

Техниката включва премахване на ядрото от нефертилизирана яйцеклетка и замяната й с клетка, взета от тялото на индивида, който ще бъде клониран. Това се прави като се слее клетката с яйцеклетките без ядро – процес, постигнат с помощта на ток в случая на Доли и с част от вирус в последния случай. Полученият ембрион се прехвърля в сурогатна майка. Овцата Доли бе клонирана от клетки на виме, които са били замразени за шест години. До този подвиг много изследователи са смятали, че този вид клониране е невъзможно, защото е необходимо да се вземат възрастни клетки и да се върнат в първоначалното им състояние, когато сперматозоидите оплождат яйцеклетката.
Досега тази техника е използвана за клониране на всякакви животни – овце, едър рогат добитък, котки, мишки и дори кучета. Първото от тях е афганистанско кученце на име Снупи.

Една от трудностите е в подхода към механизма за „препрограмиране" на донорното ядро, чрез които съществуващите модификации на ДНК или протеините, прикрепени към ДНК, се изтриват преди да направят нови промени, което позволява да се създадат всички различни видове клетки в тялото.
Тъй като проблемът е бил основна пречка в предишните опити за клониране на нечовекоподобни примати, използвайки SCNT, екипът зад новото проучване описва как излага яйцеклетката на „новото" ядро на цял коктейл от различни вещества, които подпомагат препрограмирането и следователно развитието на ембриона. Изследователите са използвали два различни източника на зародиш – клетки на абортирал макак и други, обграждащи яйцеклетките на възрастна маймуна.

Общо 79 ембриона, произведени с използване на клетки от плода, са имплантирани в 21 заместители, което довежда до две живи бебета – Жонг Жонг и Хуа Хуа. Използвайки клетките на възрастен макак, като източник на зародиш, 181 ембриона са имплантирани в 42 заместителя и отново са създали две живи маймунчета, но и двете са починали малко след раждането, вероятно поради по-големи трудности при препрограмиране на гените.
От екипа смятат, че техниката за разцепване на ембриона е за предпочитане, защото той може да произвежда малък брой клонинги и е трудно да се променят гени в ембрионите с такава прецизност.
„Клонирането чрез SCNT разрешава тези проблеми", казва Поо, отбелязвайки, че не само може да се произвеждат по-голям брой клонинги, но и че всяка промяна на ген може да се направи преди зародишите да се вмъкнат в яйцеклетките.

Изследователите добавят, че докато новите изследвания довеждат до все по-близката възможност за клониране на хора, тя все още не е на масата.
„Сега няма бариера за клонирането на различните видове примати и по този начин клонирането на хора е все по-близо до реалността", смята Поо. „Въпреки това нашата изследователска цел е изцяло за разработване на модели на нечовекоподобни примати за човешки заболявания; нямаме абсолютно никакво намерение и обществото няма да позволи тази работа да се разшири и върху хората".

Учените са се опитали да клонират и възрастни клетки, но тези опити са се провалили. Колкото по-стара е стартовата клетка, толкова по-трудно е да се клонира и толкова по-вероятно е полученият ембрион или плод да бъде пренесен в заместителна женска.

Ако учените искат да създадат маймуна, идентична на възрастен или дори на подрастващ, този метод няма да успее. А техниката, използвана от китайските учени, все още е далеч от производството на човешки бебета, дори и да е етично допустима.
Преди три години изследователи в университета "Сун Ятсен" в Гуанджоу предизвикаха гняв, когато съобщиха за извършването на първия експеримент за редактиране на ДНК на човешки ембриони, въпреки че подобна работа вече е извършена в Съединените щати.
Робин Ловъл-Бадж, ръководител на групата в института "Франсис Крик" в Лондон и експерт по генетика, който не е участвал в изследването, заяви, че клонираните животни са полезни при изследванията, тъй като отстраняват проблема с генетичната вариабилност, като позволяват въздействието на лекарството или процедура да бъдат разгледани по-точно.

„Алтернативата, разбира се, често е точно това, което трябва да направим, да използваме много повече животни", казва той.
Но също така добавя, че предвид ядрения трансфер на соматични клетки в други животни, не е било изненадващо, че методът работи и при макаци. Той се съмнява в това дали подходът има предимства при разделянето на ембриона, като се има предвид колко малко бебета са произведени.
„Това е толкова неефективно, толкова опасно, че честно казано не съм сигурен дали наистина е оправдано", допълва изследователят.
Според проф. Дарън Грифин от университета в Кент подходът също повдига известни етични опасения. – „Трябва да се обърне внимание на етичната рамка, в която тези експерименти могат и трябва да действат."
Очаква се още клонинги на макаци да бъдат родени в идните месеци. И все пак – ще има ли клонинги на хора и какво ще се случи тогава?

Бърнард Сийгъл е изпълнителен директор на неправителствена фондация за регенеративна медицина, чиято мисия е да ускори проучванията в тази област, за да подобри здравето и да доставя лекарства. Той основава и съпредседателства годишната среща на върха за стволовите клетки, а също така е говорител на Коалицията за действие за стволови клетки, освен това е адвокат и експерт в областта на политиката. Първият сблъсък на Сийгъл с клонирането е още през 2002 г., когато съди така наречената компания за клониране на хора „Clonaid". В съда той отправя искане за назначаване на временни настойници на предполагаемия първи човешки клонинг – бебето Ева. Това е първият случай, имащ за цел да защити правата на човешки клонинг като негова правна основа е законът за благосъстоянието на децата, който защитава непълнолетните от злоупотреби, небрежност и експлоатация.

Делото го превръща в център на внимание по глобалните телевизионни медии, а заглавията се превеждат на всеки език на планетата. Клонирането все пак се възприема като събитие, променящо видовете – безплодно възпроизводство. Все пак месец по-късно по претенция на „Clonaid" хилядите заглавия са сложени под общия знаменател „фалшиви новини", разказва Стийл.
„Социалните консервативни законодатели по света търсят забрана или криминализиране не само на клонирането на бебета, но и на клонирането на клетките, за да съответстват на генетиката на донора. Учените са заплашени от глоби и лишаване от свобода.", твърди специалистът.

В същото време учените и пациентите изтъкват техниката на клониране като основен биомедицински пробив, защото клетките могат да бъдат създадени като директни генетични съвпадения от конкретен донор.
Бърнард Сийгал споделя своите впечатления как в началото темата за клонирането е всявала паника и ужас, но с течение на времето и зачестяването на подобни открития и разпространяването им от медиите, емоциите сякаш вече не са толкова силни.
„След години на паника, нито едно от тези открития не предизвиква кой знае какво раздвижване и днес откритието за двете маймуни не се възприема като нещо кой знае какво. Общото разминаване между чудо и възмущение е на лице. Вероятно заради сюжетите на десетки предавания и книги, клонирането вече е стара новина. Дискусиите за човешкото достойнство останаха на задната седалка на фона на Марсианските мисии."

Научните революции започнаха преди векове, зачестиха през последните десетилетия и сега ни се струва, че ни бомбандират ежедневно. Конвергенцията на технологиите ускори бъдещето, но това не означава, че човешките клонинги са една стъпа по-близо. Можем само да се надяваме, че бъдещата жертва на Жонг Жонг и Хуа Хуа, както и на техните себеподобни, ще допринесе за здравето на всички примати, не само на хората.