Изоставена и полуразрушена, малко преди да се срути изцяло, тази постройка най-накрая попада на добри стопани, готови да се впуснат в смелото приключение по нейното спасяване и възраждане
Идеята хрумва по време на ковид пандемията. Както се случи тогава при мнозина семейства в изолация, Ели Зайкова, практикуващ психолог, и съпругът ѝ използват времето на принудителния престой в бургаския си апартамент да осмислят и планират сложната реставрация. Всъщност, както те си припомнят, е ставало въпрос за “реанимация” на буквално разпадаща се къща.
“Къща звучи доста смело, по-вярно би било да я наречем постройка без вода, прекъсващо електричество, течащ покрив, напукани стени и външна тоалетна”, уточнява Ели. Самият двор е бил потънал в прорасли къпини и драки и напълно непроходим заради наклона от 60 градуса. Ситуация, която би отказала повечето мераклии за извънградски дом. Други пък биха се насочили към строителна фирма, за да свърши тежката работа. Семейната двойка Зайкови обаче приемат предизвикателството и решават да действат сами. Макар че и двамата нямат нищо общо със строителство и ремонти, като истински спасителен екип планират сложния процес, който ще доведе до мечтания краен резултат – китна къща, сгушена в Балкана. 
Докато извършват всички дейности по спасителната операция, те мислят и как
максимално да съхранят автентичността
на постройката, да запазят нейната история. Разчитат предимно на собствените си сили, докато изчистват от калта каменните зидове, фугират камъка с бял цимент, реставрират старите налични мебели. През цялото време се сблъскват с предизвикателства от всевъзможен характер – галопиращи цени на материали, търсене на майстори за ремонт на покрив и ВиК, неща, които изискват специализирана помощ, както и цялата мръсотия, камъни, боклуци и тонове прах, натрупани в годините в сградата. Всичко това преминава през ръцете им, плюс почистване и терасиране на двора. 
Най-трудни се оказали зидовете. “Никога не си бях представяла, че ще ми се наложи да градя зид с височина 1,70 и дължина 12 метра, с цели 15 см по-висок от мен самата. За тежестта на камъните не искам дори да си спомням”, казва Ели Зайкова. Двама ентусиасти в Балкана, в примитивни условия, без вода и канализация, без интернет, но с хиляди планове – така описва тя ситуацията, в която са се озовали по време на реставрацията.
Така, ден след ден, с огромни усилия и още по-ненадминат ентусиазъм престарялата им столетница започнала да се съвзема и променя неузнаваемо. “В началото едва забележимо и неусетно, а после по-смело и напористо, сякаш самата тя не вярваше, че подобно чудо е възможно”, спомня си стопанката. Докато се трудят неуморно, двамата собственици естествено изпадат и в моменти на отчаяние и губят надежда, че подобна метаморфоза е възможна и ще я постигнат сами. Но в крайна сметка вярата в собствените сили и в сбъднатите мечти надделява.
Старата къща е била раздробена на
малки и преходни помещения с ниски тавани,
много влага и плесен. За да преодолеят този твърде клаустрофобичен характер на стаите, премахват две стени, като успоредно укрепват конструкцията със здрави дъбови греди. Светлата височина се увеличава в две посоки – нагоре чрез разкриване на гредореда и надолу чрез издълбаване на пода с 40 см. Сниженият под се покрива с гранитогрес, а влагата се овладява с допълнителен дренаж. 
“Останалото е работа, работа и пак работа”, обобщава Ели. И резултатът е чудесен! Вътре къщата посреща с красива подредба, различна в отделните стаи. С видими стари греди и дървено дюшеме, с ретромебели, аксесоари и много картини възроденият планински дом грее в топли багри и примамва с топлата си обстановка. А навън, покрай каменните зидове дворът прелива от буйно разцъфтели петунии, слънчогледи, лавандула и много рози. Мечта, която смелите съпрузи определят така – “наивна, по детски чаровна, трудоемка и финансово нерентабилна”. Но сбъдната, ще добавим ние.
Още за красивите домове и идеи за преобразяването им четете в новия брой на сп. “Къща извън града” 
Коментари (0)
Вашият коментар