До театралната сцена Камен Воденичаров се докосва още като ученик в Двореца на пионерите. Там посещава школата на Николай Априлов. “Непрекъснато правех някакви щуротии, сценки, детски партита за съучениците ми и намерих там място да се развивам и да срещна хора, които да ме подкрепят. След това в 7-а гимназия имахме нещо като театрална трупа”, разказва Воденичаров в подкаста “24 часа от живота”.
Влиза от втория опит в НАТФИЗ. В края на студентството си заедно с Тончо Токмакчиев, Ангел Манов - автора на куклата Ку-Ку, Стефан Рядков и Васил Василев - Зуека получават шанса да се впуснат в приключението, наречено студентска програма “Ку-ку”. “Имахме десетина години, в които си правихме каквото си искаме и тествахме най-различни щуротии. Някои забавни, други не чак толкова, като атомното “Ку-Ку”, но пък с пълни шепи гребяхме и плувахме от 90-те години”, спомня си Камен.
Следва “Каналето”, а две години по-късно екипът се разделя на две и всеки поема по свой собствен път. “Ако можех да върна времето назад, бих убедил колегите си да не го правим. Това ми е голяма болка, но пък тя роди “Шоуто на Слави” и телевизия ММ. Много съм разсъждавал дали можехме да ги направим двете неща, ако бяхме заедно, това щеше да бъде супер”, категоричен е водещият.
Една от мечтите, която не успява да сбъдне, е, че до този момент е останал без деца и това е нещото, което го мъчи най-много.
Как ни промени преходът, лошо нещо ли е славата в България, за най-трудните професионални моменти и още от интересния разговор с Камен Воденичаров слушайте в подкаста “24 часа от живота” в сайта на “24 часа” и във всичките ни подкаст платформи. Ще ни откриете като “24 часа podcast”.
