Годината е 1978-а, Илиана Раева е на 15 и за първи път като национална състезателка от България на европейското първенство в Мадрид. Тя е най-малката, а съчетанието е истинки фурор. Срещу нея са величия в художествената гимнастика като Ирина Дирюгина и Кармен Ришар.
Със световното първенство в Лондон обаче е свързан най-скъпият ѝ спомен от състезателните ѝ години. За първи път в историята на художествената гимнастика има бурен протест от английската публика, при който 5000 на “Уембли” скандират името ѝ 15 минути, докато съдиите не повишават оценката ѝ на бухалки.
В залата влиза за пръв път на седем години.
Днес е малко по-спокоен човек отпреди. Продължава силно да обича живота и очаква неговите предизвикателства. “Тичах по пътя си и много рядко се обръщах встрани. Пропусках може би много неща, устремена към това, което съм искала и желала. Най-важното е, че преоткривам себе си в много голяма дълбочина, което е уникално усещане.”
Какво би казала на 7-годишната Илиана Раева, която за пръв път стъпва в спортна зала, за какво е благодарна на Наско Сираков, какви равносметки си е направила на 60, защо майка й е най-щастливият човек, когато се отказва от спорта, и още от разговора с Илиана Раева - в подкаста "24 часа от живота" в сайта на "24 часа" и във всичките ни подкаст платформи.
Илиана Раева и Анатолий Попов в студиото на "24 часа от живота" Снимка: Николай Литов
